Отговор

юли 31, 2016

След предишното ми стихотворение, във Фейсбук един анонимник изкоментира, че съм се предал. Отговорих му кратко, но днес се набрах и реших да обоснова отговора си.

Един ми писа, че съм се предал.

Не съм. Загубих в 2001-ва.

Отборът, който бях избрал,

Бе разгромен. Разбиха ни до кърви.

 

Аз лично паднах във преизподня.

Загубих всичко, даже дъщеря си.

Около мен бе хаос и воня,

А аз се виждах мъртъв във съня си.

 

Травматологията стана моя дом.

Лежах под скалпела неколкократно.

Но не получих болничен синдром.

Признавам си, дори ми бе приятно.

 

За лош късмет, получих гаден дар –

Инфекция и патерици здрави.

Но сам на себе си съм господар

И верен съм на бащините нрави.

 

Успях след всичко туй да се спася

От отчаянието, слабостта и стреса.

Напънах се две книги да родя

И да се върна в новата ни преса.

 

Една година „Хляб и мармалад“

Звуча по интернет ефира.

И силен бях отново аз и млад,

Защото РИТЪМ-ът у мен не спира.

 

Сега съм уморен, но още див

И рано ми е днес да се предавам.

Решил е някой горе да съм жив,

Защото имам още да раздавам.

 

София, юли 2016                                      Румен Янев

 

2 Responses to “Отговор”


  1. Най-добрият отговор, прекрасно стихотворение!

  2. Бауфен Says:

    Невероятно е.. нямаш и идея на колко хора може да въздейства положително! Продължавай да живееш така!


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: