Тя

октомври 28, 2015

Очите й са топли и добри.
Косата – остра, стъпките – припряни.
Усмивката й буди ме в зори
и е мехлем за старите ми рани.
Дланта й – кадифе, душата – зов
за нежност, всеотдайност и надежда.
Тя цялата е тръпнеща любов,
която към небето ме отвежда.

София, октомври 2015 г. Румен Янев

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: