За све йе крив Бетега

януари 14, 2015

Бе лятото на 1980 г. Всички живееха със страстите на европейското по футбол в Италия и прекарваха значителна част от времето си пред телевизорите, в компания на приятели, гарнирана със задължителните за подобно изживяване атрибути – ракии, салати и пр. … В Института по балканистика, където се изживявах като млад изследовател на съвременните международни отношения, бяха дошли на гости колеги от съседна Югославия и аз, в качеството си на специалист по западната ни съседка, имах задачата да ги обгрижвам. Не съм сигурен, че двамината сръбски колеги се бяха съсипали от четене в Народната библиотека или архивите, до които ги бяха допуснали, но знам със сигурност, че съпреживявахме Европейското заедно, пред телевизора в дома ми, в компанията на приятели и колеги от института и с активната консумация на споменатите вече атрибути. Не си спомням имената на задграничните си колеги, но си спомням ясно, че единият от тях бе ревностен „навияч“ на италианския национален отбор, който в края на краищата не спечели титлата. Той преживяваше много емоционално всеки мач на любимците си и когато нещо в играта им не вървеше, си служеше с една и съща фраза: „За све йе крив Бетега“. За хлапетата и неизкушените от играта с кръглата топка, измислена много отдавна на Острова (за което, естествено, има известни съмнения), искам само да уточня, че Роберто Бетега бе централен нападател на адзурите и отнасяше като гръмоотвод недоволството на запалянковците за всеки неуспех в нападение на италианския отбор. Тази фраза, повтаряна десетки пъти край ниската масичка в хола на бащиния ми дом, остана в съзнанието ми като универсална формула за определяне на конкретна изкупителна жертва. Руснаците наричат това „козел опущения“. Сигурен съм, че го има и в много други езици.


Сетих се за виновния за всичко Бетега тези дни, когато слушах различните коментари за предложената от министъра на вътрешните работи реформа в системата, по силата на която привилегиите, които служителите в тази система имат в сравнение с обикновените българи, ще бъдат редуцирани, за да се облекчи бюджетът. Двайсетте заплати, които те получават при пенсиониране, 40-те дни платен отпуск и някои други „дреболии“ ще останат за онези, които патрулират по улиците, носят оръжие и бдят за нашата сигурност, а останалите, най-общо наречени чантаджии, ще бъдат приравнени на всички други държавни служители в останалите ведомства. Сигурен съм, че мнозина ще реагират с аплодисменти на подобно предложение. Откъде-накъде, някоя лелка, която седи зад гишето в районното и те гледа с нескрито отвращение, ще получава повече от теб?! Аргументът е силен. Само че, покрай тази лелка от материални облаги ще бъдат лишени и доста интелигентни, ерудирани, мислещи и работещи с главите, вместо с мускулите си образовани хора, тъй като не носят кобур под мишницата си. И се сетих за годините, в които такива като мен – научни сътрудници, журналисти, писатели и пр., наричаха чантаджии. Гледаха на нас като на паразити, които ядат даром изкарания с труд и пот хляб от земеделските работници и работническата класа. В рудника край Малко Търново в средата на 80-те миньорите ми се чудеха, че получавам 350 лв. с добавките за Странджа – Сакар, само за да пиша някакви истории и да ги изпращам във вестник „Народна младеж“ в София. За тях това си бе страхотна несправедливост. Затова, когато чух отново думичката „чантаджии“, нещо ме жегна и ме хвана страх. Четири десетилетия от живота ми минаха във време, в което умните, начетените, мислещите, творящите бяха третирани като паразити. Е, имаше изключения, но пък кой тиран не е поддържал и своя лична колекция от хора на словото, мисълта и четката?! През тези години изгоряха като свещи много неосъществени таланти. Същото се случи с ерудирани, чувствителни и душевно раними хора и през последния четвърт век. У нас като че ли все още властва максимата, че трудът е нещо, което е съпроводено с пот, мазоли и пъшкане. И на малцина им хрумва, че в света на големите технологии едно хлапе с достатъчно информация в главата и десет пъргави пръста на ръцете си, може да постави на колене цяла държава, службите й за сигурност и финансовата й система. За да не се случи това, зад бюра и пред клавиатури и екрани работят много чантаджии.
Нямам намерение да се бъркам в делата на МВР. Надявам се то да ми отговори с взаимност. Просто използвах ситуацията с широко дискутираната реформа, за да напомня на уважаемото народонаселение на милата ми родина, че много често някой, който работи с главата си, принася стократно повече полза на обществото, от някой, който напъва само мускулите си. Просто уважавайте и единия и другия. И си припомнете Дядо Вазов, който преди повече от век написа „Богатий с парите, сюрмахът с трудът, момите с иглата, учений с умът.“ Иначе, за све ще е крив Бетега …

П.П.: Вече имам изказани гласно коментари, че нещо май ми се губят централните връзки. Замислих се и си дадох сметка, че ако това бе нечий чужд текста и аз щях да му скоча. Нерде Бетега, нерде МВР?!… И правилно. Само че тази на пръв поглед абсолютно нерационална връзка се появи вероятно поради факта, че въпросният югославски гост бе почти сигурно „цивилен балканист“, а и заради еднозначното и категорично определяне на конкретния виновник. Нямаше значение, че около него имаше един цял отбор – виновен е един. Това първо. Второто е, че фразата години наред си седеше в главата ми като емблема на прости решения, взети от некомпетентни и безхаберни към конкретния проблем хора. Та така Бетега бе свързан с една идея на министъра на вътрешните работи, който за да успокои общественото мнение и за да не дразни онези с „ютиите“ реши да резне онези с компютрите. Защото, ако МВР не лови както трябва лошите и корумп ираните или си играе на жмичка с тях, виновни са чантаджиите. Та затова.
Румен Янев

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: