Врабче

януари 23, 2012

Беше красива зимна утрин. Снегът затрупваше премръзналото врабче на прозореца. Съседката готвеше шкембе чорба и из целият блок се носеше миризмата на карантии. Митьо се събуди, погледна навън и измънка нещо за снега. Вдигна левия си чорап и го помириса. Вдигна  десния си чорап, и помириса и него. Миризмата очевидно му подейства като амоняк и Митьо отвори широко очи, изпръхтя и се запъти към тоалетната с вчерашния вестник под мишница. Разбра, че в този брой няма голи мадами и престоят му в тоалетната беше съкратен с 3 минути и половина. След като изми зъбите си, включи компютъра и докато го чакаше  да загрее, притопли остатъка от вчерашното кафе на парното. Усмихна се, защото се сети, че баща му не е плащал сметката  от 3 години. Чувстваше се велик.

След като обнови статуса си във Фейсбук на „Snqg…”, се почувства съвсем пълноценен и зачака с нетърпение коментари. След  половин час му стана скучно и реши да разглежда някакви сайтове и да пише гадни коментари под разни текстове, които нямаше да прочете. Под първите два текста изрази мнение за любимия си отбор, под друг – напсува автора, а под четвърти – напсува читателите. Обичаше разнообразието.

Митьо беше в разцвета на силите си и имаше нужда от здрава закуска. Точно затова изяде целия хляб, който намери, заедно с майонезата и салама. Изхвърли отпадаците през прозореца, изплю се и се метна на дивана. Изгледа повторението на „Фермер си търси жена”, пипайки се, след което отново седна пред компютъра.  Толкова се радваше, че тази учебна година завършва. След един месец навършваше 18 и скоро можеше да има собствен боен пистолет. Очакваше този ден с нетърпение. Беше му писнало от газовия.

Минаваше обяд. Митьо подуши лявата си подмишница, след което подуши дясната си подмишница. Помисли малко, огледа се и реши, че трябва да се изкъпе. Влезе в банята, застана пред огледалото и започна да се възхищава на образа си. Много харесваше тялото си. Изтича набързо, взе телефона си с 2 мегапикселова камера и увековечи великолепните си форми. Остави телефона на мивката. Застана под душа, пусна  водата, но за свое нещастие усети, че са им спряли топлата. Подскочи в опит да избегне ледената струя, но се подхлъзна . Удари главата си в мивката (добре, че беше твърда), събори телефона на земята и се струполи след него. Никога нямаше да разбере колко хора щяха да му лайкнат снимката… телефонът се беше разглобил и бавно се пълнеше с вода… Митьо заплака. Студената вода течеше, а снегът продължаваше да затрупва врабчето.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: