Признание

май 16, 2011

Вече съм споменавал, че по кривите си житейски пътеки изпогубих повечето от стиховете, които написах през годините. Това намерих в един плик със стари фотографии отпреди почти три десетилетия. Явно съм бил повлиян от Дебелянов и преизпълнен с чувства.

Аз искам да те помня все така

безмълвна и от ласки уморена.

Една протегната към мен ръка

обичаща и от любов смутена.

Аз искам да запазя този миг,

разсъмването, бременно със нежност,

което ражда с неизвикан вик

и влива кръв в ефирната ти бледност.

Аз искам в длани твоето лице

да задържа, в очите ти да вляза.

Да бъда в теб, да укротя с ръце

сърцето ти, взривено от екстаза.

Аз искам да се къпя в твоя смях.

Тъгата ти със устни да изпивам.

Аз искам да живея вечно в грях,

ако е грях до тебе да заспивам.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: