AC/DC – SOFIA LIVE 2010

април 25, 2011

Преди известно време публикувах тук репортажа на малкия ми син за конерта на Марк фого, Контрол и Поморианс в зала Универсиада. А сега се сетих, че една от курсовите работи на големия – Георги Янев, така си и остана. Струва ми се, че този студентски сценарий също може да бъде споделен. Някой да търси сценаристи?

Надписът е изписан върху вехтия телевизор, на фона на строящата се сцена. Рекламата информира за предстоящия концерт на групата.

 

Интериор: стаята на СТАН, денят на концерта, сутрин.

 

Стаята, типична за 18-годишен младеж, разхвърляна и цялата в плакати на любимата банда. Различното в нея е може би комплектът барабани в средата. Откакто се помни, Станимир, или както всичките му викат СТАН, е влюбен в този инструмент и му се отдава при всяка свободна минута. Доказал е  пред всички, че времето и средствата, вложени в любимото му занимание, не са напразни. Барабанейки с палките по коленете си, и с усмивка на уста, той нетърпеливо чака да види най-после на живо своя идол – Фил Ръд, барабаниста на AC/DC .

Входният звънец нарушава идилията.

СТАН:

 

– Кой е?

 

ГРУПОВ ОТГОВОР:

 

–         Кой може да е? Отваряйте, мистър Ръд! лимузината Ви чака отпред. Ха-ха-ха бурен смях.

 

СТАН:

 

–  Много смешно, един ден може и за мен да дойдат така /казвайки го на себе си/.

 

Интериор: Стаята на СТАН, денят на концерта, сутрин.

 

         С отварянето на вратата стаята се пълни с всевъзможни хора. Влизат СОНЯ-гаджето на СТАН, МАРИО-китариста на групата им, АЛЕКС-вокал, МАРК- бас китара, и ИВО- пиано. Еуфория е обзела всички, СОНЯ гушка, целува и роши косата на СТАН докато другите се бутат и скачат. Стаята заприличва за момент на една малка лудница. Радост е обзела всички, ще се ходи на концерт на великите AC/DC.

МАРИО:

 

–         Човече /към СТАН/ добре че баща ти си е избрал правилната професия, и не е станал някой учител примерно. Бурен всеобщ смях.

 

СОНЯ:

 

Обичам те, ей момченце, обичам те. Билетите които ни уреди са безценни. Точно пред сцената. Благодарим ти всички за жеста. Целувка.

 

 

Бащата на СТАН още в първите свободни години се беше ориентирал към развлекателния бизнес, и сега е горд собственик на компанията поканила великата банда. Най-горд бе с това, че групата, която му е и любима, е откликнала да дойде в България. СТАН беше наследил тази мания на баща си, и беше закърмен с музиката на AC/DC, и обичаше рока като родната си майка.

 

 

 

ИВО:

 

–         Господин Ръд, готов ли сте за концерта?

 

СТАН:

 

–         Човек обожавам като ме наричаш така. Хахах. Бурен смях отново изпълва стаята.

 

СТАН:

 

–         Сега сериозно. Малко съм притеснен относно реалното състояние на Фил Ръд.

 

АЛЕКС:

 

–         Що бе човек. Какво толкова е станало? Разбрахме че нещо е изкълчил, но нали баща ти каза, че не е фатално?

 

СТАН:

 

–         И да е фатално той е такъв, че няма да признае никога, за да не ни стресира с майка ми. Винаги е гледал да ни държи настрана от проблемите. Бащина обич явно. Яд ме е че това не е просто концерт, това е КОНЦЕРТЪТ и за двама ни. Чакаше ги като малко дете да дойдат. Като ми каза вчера това за Ръд май дори имаше сълзи в очите.

 

МАРК:

 

– Пич, споко те да не са Д2, че едно изкълчване да ги събори. Това е глобален, мега-турбо музикален бизнес. Няма да си позволят да отложат концерта заради този проблем. А и да не забравяме, че аз като една ходеща рок енциклопедия ще напомня за случая с STONES и заместващия басист на концерта в Цюрих през 1985г.

 

СТАН:

 

–         ОК, няма спор че изключения има. Добре Марки, разведри ме. Хора време е за бира в кафето, и след това потегляме.

 

 

 

Екстериор: „Кафенето на СТАН”,деня на концерта, следобед.

 

         Телефонното обаждане от бащата на СТАН носи добри новини. Барабанистът е  в отлично здраве. Молбите свързващи господ и концерта са вече само за хубаво време.

СТАН:

 

–         Искам да дишате дълбоко. Мистър Ръд който съм учил дълги години на барабани ще е ОК и ще свири. Смях.

 

СОНЯ:

 

–         А като го учеше, той от схватливите ли беше? Смях.

 

СТАН:

 

–         Ела да те целуна, да видя дали и ти си от схватливите. Целувка.

 

СОНЯ:

 

–         Ей, момче обичам те, и вярвам че един ден като ти се изкълчиш, една такава групичка като нас ще страда по този начин. Вярвам в теб.

 

СТАН:

 

–         Трогваш ме с тези думи, но тук ситуацията е по-различна. До такава популярност надали ще се докоснем с момчетата.

 

МАРК:

 

–         Не се знае нищо. Виж, че по клубовете вече ни знаят, и сме популярни.

 

АЛЕКС:

 

–  Марки е прав. Не сме чак толкова неизвестни. Имаме нужда от малко късмет.

 

СТАН:

 

–         ОК, съгласих се. Ставаме, и вярвам, че ще успеем. Наздраве за съдбата. – НАздравеее.

 

 

 

Екстериор: Стадион „Васил Левски” 2 часа преди концерта.

         Треската е завладяла всички, и особено г-н СТАНИСЛАВОВ. Тестове на звук, осветление, електричество, охрана и какво ли още не. Тълпите с хора вече леко – полеко пълнят столичния първи стадион. Нашата група начело със СОНЯ, като ВИП посетители имат шанса да гледат всичко отблизо.

Екстериор: Стадион „Васил Левски” пред сцената-концерта почва.

         Пълна тишина и тъмнина. Рязък звук от китарата на Ангъс Йънг. Звукът наподобява катастрофа между котка и кола. Фойерверки, барабани и песента “Rock ‘N Roll Train” пробва здравината на стадиона. Бащата на СТАН, г-н СТАНИСЛАВОВ гледа с поглед на дете групата пред себе си. Гордостта не е прикрита, той е човека AC/DC.  Доволните погледи на баща и син се пресичат. Кимване в знак на взаимно уважение.

СТАН:

 

–         Хора това не се случва нали?

 

СОНЯ:

 

–         Да, май сме в някакъв сън.

 

Всички скачат, танцуват и пеят с любимците си. Обстановката на стадиона е прекрасна. „Васил Левски” се пука по шевовете. Хората са в транс. Безброй светещи рога се клатят в ритъм закупен от щандовете за сувенири.

 

 

г-н СТАНИСЛАВОВ:

 

–         Деца как е концерта? Ако не знаете това са оркестър AC/DC.

 

ИВО:

 

–         Чичо Наско, ти просто не знаеш какво означава това за нас.-Смях.

 

г-н СТАНИСЛАВОВ:

 

–         Ивчо моля те ми пусни крака, защото наоколо всички ни зяпат.-Смях.

 

ИВО:

 

–         Не мога вие сте моят бог.

 

г-н СТАНИСЛАВОВ:

 

–  Ивчо пускай бре. Ако наблягаш на пианото така, както на хващането на хорските крака. С другите ще стигнете нивото на тези които свирят сега,

 много бързо.

 

         

          Идилията изведнъж е развалена от звук който само ухо на музикант може да хване. Песните се източват една след друга, но СТАН усеща нещо. Нещо не е както трябва.

СТАН:

 

–         Тате, Ръд не свири правилно. На тази песен солото му въобще не го и изсвири. Има нещо.

 

 

          Фил Ръд не изглежда изобщо във форма. Гримаси на болка , и дискомфорт са изписани на лицето му. Явно травмата не е толкова безопасна. Бащата на Стан гледа с празен поглед към сцената. Минали са само 20 минути от концерта, а явно скорошното му приключване е факт. Цялата група гледа към Фил с въпрос в погледа. Г-н Станиславов светкавично се отправя зад сцената за да види какво става. От екипа на звездите му обясняват, че травмата не е толкова лека колкото са мислели, и концерта е пред провал. Може би микроинфаркт е лека диагноза за г-н СТАНИСЛАВОВ в този момент. Мигновената реакция на режисьора дава 10 минути време за размисъл зад сцената. Групата вече е там. На мониторите вървят клипове на групата при пълна липса на сценично осветление.

 

г-н СТАНИСЛАВОВ:

 

–         Какво предлагате да направи. Ако няма да има концерт Вие ще излезете пред тези 50000 души, и ще им го кажете.

 

ИМПРЕСАРИО AC/DC:

 

–  Не бих си го и помислил. Това е загуба на огромни средства.

 

г-н СТАНИСЛАВОВ:

 

–         Нямате ли резервен барабанист за такива случаи? Не може да нямате, идвате с един керван хора, и да нямате резервен.

 

ИМПРЕСАРИО AC/DC:

 

–         Това е прецедент в историята на групата, и никога не се е налагало да имаме. Просто ако има инцидент отлагаме концерта и така.. По време на концерт не се е случвало.

 

 

г-н СТАНИСЛАВОВ:

 

–         Аз обаче имам. Синът ми има банда, и свири от 5 годишен на барабани. Сега е на 18, пълнолетен е, и ако групата е съгласна го викам на секундата. AC/DC са му любимата банда учил се е основно на техни песни. Всички ги знае наизуст. Съгласен ли сте?

 

 

ИМПРЕСАРИО AC/DC:

 

–         Разбира се, това е прекрасна безплатна реклама на групата. Групата от народа. Фен свири с AC/DC. И милионите които ни чакат няма да потънат. Какво по хубаво. Доведи го.

 

 

Многохилядната тълпа вече почва да усеща някакъв проблем. Хората започват да шарят с погледq и да негодуват за това, че могат клипове да гледат и в youtube. СТАН е изнервен до краен предел заради баща си, и репутацията му. Тичайки г-н СТАНИСЛАВОВ се запътва към СТАН и приятелите му.

 

г-н СТАНИСЛАВОВ:

 

–         Сине знаеш ли, че съдбата е малко странно нещо?

 

СТАН:

 

–         Тате каква съдба, кажи какво става, че като гледам след малко ще съборят стадиона. Стюардите едвам одържат тълпата.

 

 

г-н СТАНИСЛАВОВ:

 

–         Сине сега ще ти кажа нещо, но искам да запазиш самообладание. Ръд е с пукната ръка и няма да може да продължи.

 

 

СТАН:

 

–         Ужас! Няма ли кой да го замени. Концертът не може да бъде отменен. Мамка му това са AC/DC трябва да имат резервен барабанист.

 

МАРК:

 

–         Както историята разказва…..

 

г-н СТАНИСЛАВОВ:

 

–         Знам, знам STONES – Цюрих. Знам Марки, но не нямат. Искат СТАН да свири….

 

 

                                                         

          При тези думи погледите на всички се вперват в СТАН, и баща му. Кръвното на момчето стига критична точка, дори му се завива свят. Блуждаещ поглед и писък в ушите. Моментна загуба на съзнание.

 

г-н СТАНИСЛАВОВ:

 

–         Сине никога не си ме предавал, знам че можеш да се справиш. От 5 годишен свириш техните песни.

 

СОНЯ:

 

–         Миличък трябва да се качиш. Можеш го, това е твоята съдба. Това ще ти отвори вратите към истинската сцена. Това е твоя момент „имаш рамо на пилето”.

 

СТАН:

 

–         ОК, дано не умра на сцената.

 

 

Екстериор: Стадион „Васил Левски” пред сцената.

                                                         

                                                         

          Романтиката в цялата група беше стигнала неописуеми висоти. Бащините сълзи в очите на чичо Наско. Всички плачеха и се радвах за приятеля си. СОНЯ го приемаше най-тежко от всички. Плачеше с такава сила от радост, че едвам я успокоиха. Кадъра с тръгването към сцената се беше запечатал на всички в съзнанието завинаги. Гърбовете на СТАН и баща му как отиват да го представят като заместващия музикант. Най силно влияние върху другите и най-вече върху СОНЯ имаха думите на вокалиста Брайън Джонсън: – Hello Sofia due to a wrist injury our colleague Rudd won`t be able to continue, but I believe our Bulgarian colleague STAN will wake sure that his absence isnt  noticed. Thank you. Now 1,2,3,4 Shoooooooot  to  Thrilllllllll , go STAAAAN.

          Учудването на хората трая точно 2 минути, и липсата на Ръд беше забравена. AD/DC останаха на заден план. Българин зад барабаните на такава група, това беше най-важното. 

СОНЯ:

 

–         Не н е не, не може да бъде той свири с AC/DC. ТОЙ СВИРИ С AC/DC. Моето момче е с тях . Иуху иеееее  /викове от радост/. ТОВА Е МОЙТО МОМЧЕ.

 

За всички тази вечер е вълшебна, всички се щипеха и не вярваха, че това е истина. СТАН замалко да изкърти барабаните след няколкото одобрителни кимания от другите, и за момент да умре при леката забележка от великия Ангъс, че бърза, и „надбягва”.  Концерта вървеше по ноти. Дори импресариото ритмично се поклащаше, и кимаше одобрително към бащата на СТАН горд, че не е сбъркал като е дал картбланш.   

С наближаването на края на концерта наближаваше и сблъсъка с медиите, които много бързо бяха разчули за СТАН. Въпрос на време беше славата му да нарастне главоломно.

Екстериор: Стадион „Васил Левски” самата сцена.

          С края на концерта идва и поклона. При думите: – Thank youuuuu Sofiaaa. Good buy. СТАН тактично тръгна да слиза от сцената но бързо го върнаха с викове СТАН, СТАН, СТАН, СТАН. Поклон с AC/DC пред 50000 души. Недопустима мечта дори за световни музиканти. Прегръдка и поклон с групата и обратно в истинския свят.

Екстериор: Стадион „Васил Левски” . Епизод 6.

 

         Всички са долу, и всички очакват звездата с нетърпение.

г-н СТАНИСЛАВОВ:

 

–         СИНЕ уби, ги сине. Колко съм горд с теб ако знаеш само. Сине ти ми сбъдна мечтата, изживях го чрез кръвта си. Изживях го чрез тебе.

 

СОНЯ:

 

–         Обичам те. Ти доказа, че си най-уникалния човек на света. Ползва си пилето.

 

МАРК:

 

–         Братле майката……….. а на историята на рок музиката. Дай да те прегърна,и да знаеш че видях с края на окото Фил Ръд да те имитира. Хах хахах.

 

АЛЕКС:

 

–         Всички сме много горди и нямаме думи за случилото се. Горди сме, че сме ти приятели, и че свирим с човек като теб.

 

СТАН:

 

–         Благодаря ви на всички за подкрепата. Едва издържах да не припадна на поклона. За мен това всичкото е един сън.

 

ИВО:

 

–         Пич време е да се събудиш защото пресконференцията на групата е отложена с час заради теб. Всички медии искат да се запознаете.

 

 

Екстериор: Пред стадион „Васил Левски” .

 

         Излизането от стадиона беше съпроводено от всякакъв вид поздрави и прегръдки от хората. Дори имаше такива които искаха автографи. Автограф от бъдещата звезда на България както го наричаха. Журналистите бяха заели позиции и само чакаха СТАН да излезе при тях. Камери, фотоапарати, микрофони, диктофони и всякакви други бяха насочени към него. Въпросите валяха от всякъде. – Как е да си на една сцена с тях?, – Как го понесе психически,? – Кое и момичето до теб?, – гадже ли ти е?, – Как се казва групата ви?, и т.н. Докато ЖУРНАЛИСТКА от БТВ не го попита класическия въпрос – Какви са ви бъдещите творчески планове? Тук стана интересно.

СТАН:

 

–         Винаги ми е бил смешен този въпрос като го задавате на хора утвърдили се в дадена област. Но за мен въпроса е прекрасен.

 

ЖУРНАЛИСТКА:

 

–         Затова го задавам на Вас сега. Та какви са?

 

СТАН:

 

–         Вие от коя медия бяхте, че още съм в еуфорияq и не разбрах?

 

ЖУРНАЛИСТКА:

 

–         БТВ.

 

СТАН:

 

–         Значи в момента ни гледат поне 2 милиона души? Нали?

 

ЖУРНАЛИСТКА:

 

–         Плюс минус 100-200 хиляди.

 

СТАН:

 

–         Прекрасно. Нямам творчески планове за сега. Предстои ми обучение в консерваторията специалност – ударни инструменти. Затова пък с групата ми- „ S.T.A.N ”, свирим всеки петък и събота в „Блек клуб” и, който има интерес към нас да заповяда. Благодаря ви! AC/DC иеейййииееееееее!

 

 

 

 

METALLICA

SOFIA LIVE 2014

 

ПОДГРЯВАЩА ГРУПА

S.T.A.N

 

Надписът е изписан върху вехтия телевизор, на фона на строящата се сцена. Рекламата информира за предстоящия концерт на групата.

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: