Премиерно

януари 19, 2011

Снощи бе премиерата на книгата ми за група „Атлас“ и според сценария трябваше някой да каже две думи за автора. Реших този някой да е приятелят и събрат по перо Юри Лазаров. Не очаквах, че ще излезе с написан текст, но той го направи. После ми връчи листовете и върху тях капнаха две от сълзите, които той предизвика с думите, написани за мен. Помислих си само, че след такъв портрет, творецът има една алтернатива – да умре тутакси или да захване нов проект. Днес, към обед се събудих с готовия избор – започвам нова книга. А ето и казаното от Юрката за мен:

Когато Румбата Янев ме покани да представя книгата му за група Атлас, аз си представих книга, подобна на тези за ЩурцитеЗимата на Щурците и Есента на патриарсите. Просто книга. И когато ми донесоха тази музикално-журналистическа-поетична латерна магика ми стана едно такова – хем изненадващо, хем адски гот. Първо, защото е един великолепен продукт. Второ, защото е талантлива комбинация от поезия, проза и рок. Трето – защото става дума за една от емблемите на българския рок – Атлас. И четвърто – най-важното – този проект показва, че – слава Богу – в България има хора, които не само могат да се захванат с всичко това, а и да го направят. Което пък на мен лично ми говори, че има изход от Dire Straits.

С Румен Янев се знаем, хайде да не казвам от колко години; известно време живеехме в една махала, до Вагон ресторанта, скитали сме по фестивали, чувал съм го как наднича от Вечерната проверка на Контрол, той ми е писал в изданията, където съм работил, аз съм му гостувал в Хляб и мармалад ли, във Вкусът на времето ли – вече не си спомням – в Нова Европа …То май беше последното предаване, преди да закрият радиото и ни беше хем тъжно, хем не ни пукаше от това …

Румен Янев е неспокойна душа. Ако прочетете съкратения вариант на биографията в блога му, ще разберете защо мисля така. По израза на бай Йордан Радичков, той е от тия хора, които, щом ги бутнат и паднат, те стават, отупват си прахоляка от панталоните и продължават напред.

Той е и от тия хора, които смятат, че е хубаво човек да се пооженва от време на време. А пък двамата с него сме от ония хора, които още се чудят какви да станат, когато пораснат. Засега само се забавляваме…

Но на Румен Янев му предстои още много бачкане. Защото книгите за Щурците и този проект просто плачат да има и други, да има продължение – за Контрол, за Нова генерация, за Милена и Ревю,  за Подуене и Васето, за Тангра, Стари муцуни … В крайна сметка – за всички готини хора и банди, които правят на пух и прах тъпата представа за нашата младост – че тогава само сме рецитирали Учение и труд, жизнерадост и дръзновение и сме се подстригвали през половин час.

Въпреки че е похарчил парите от една кола за стави, Румбата Янев тича в музикалната журналистика като Юсеин Болт, няма стигане. Такива като него днес не са никак много, защото в днешната ни журналистика под качествен саунд вече се разбира гъгнивия шум на сересетата.

Както и да е, знам само едно: че текстовете на Румен Янев са рокендрол, а сересетата – чалга. Знам още и друго: много от днешните напористи журналисти гледат на нас като на непознатия наивник на Захари Иванов, който боядисал самотната пейка в парка. Но те никога няма да разберат какъв купон бе животът ни и какъв купон още ни чака.

На добър час, приятелю. И продължавай да пишеш.

Юри Лазаров

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: