Писмо до дядо

декември 22, 2010

Скъпи Дядо Коледа

 Онзи ден подреждах шкафчето си и на дъното му намерих един стар брой на вестник „Ритъм” (то нови вече няма), в който ти бях написал писмото си с коледните желания. Пуснах го там, защото бях сигурен, че ще го прочетеш. Феята на зъбчетата ми бе споделила, че си малко небрежен към пощата си, но за сметка на това ревностно четеш вестници, а този ти бил любим. Та по коледния брой на „Ритъм” отпреди 18 години ти изпратих ето това писмо:

 

Скъпи Дядо!

Съвсем се обърках и вече не съм сигурен, дали второто ти име е Мраз или Коледа. Ти обаче не ми се сърди. Аз те обичам и много вярвам в теб. Знам, че си добър и носиш подаръци на послушните деца. И на отличниците!…

Аз преди не бях много послушен и мама Партия много ми се караше. Дори ме затваряше в мазето и не ме пускаше навън. Само батко Комсомол отвреме-навреме си играеше с мен и ме показваше на другите деца. Ама после разбрах, че го е правил от сексуални съображения. Затова сега съм емоционално обременен и имам проблеми с либидото си.

Лошата майка обаче я изгониха и ме осинови една усмихната купонджийка, която пристигна на син Мерцедес. Тя терминира батко ми и каза, че ще правим рок до дупка. Правим го вече трета година и както вървят нещата, скоро съвсем ще наближим дупката. Затова съм малко уплашен. Не зная, какво ме чака в нея.

Иначе съм добре. Никой не ме заключва в мазето и си скитам по улиците, колкото ща. И да не ща, пак си скитам, защото никой не ме иска в дома си. Бил съм сдухан и никакъв бизнес не ставало с мен. Викат ме само, когато има избори. Тогава и близалки ми дават. И дъвки. А веднъж – даже и шоколад!

Много те моля,  Дядо, донеси ми за догодина повече избори. Ако можеш, скъсай и две гласни струни на онзи навлек от западните балкански квартали. Като го гледам как пълни стадионите, ми иде да се обеся на топките си. Бих те помолил и да напъхаш бирниците в блатото, ама не си Андрешко. Щото те вече ми поискаха китарата и коженото яке …

Понякога се чудя, Дядо, дали да не се върна обратно в мазето. Ама ченгетата и там ще ме намерят. Затова се шматкам по улиците и кретенясвам от недоимък. Казват, че ако имало Закон за авторското право, съм щял да живна. Ако си пич, тури един под елхата! Тогава може и Министерството на културата да ме признае. Щото да си копеле, не е кариера.

А, да не забравя. Сложи в торбата и малко ноти, че от борба за оцеляване не ми остава време за музика. Като обикаляш, можеш да свиеш нещичко от шкафчетата на „Гънс …”, „Металика”, „Ю Ту” или „Нирвана”. Тъй и тъй още няма закон. Що да не продам и аз нещо на пазара?

Бъди здрав, Дядо! И не ме забравяй. Че ти си ми предпоследната надежда. Последната е Канада.

                                                                                                          РОКЧО ОТ БЪЛГАРИЯ

Сети ли се сега? Или пак ще се направиш на три и половина? (Е-е.е, „Три и половина” – хубава банда бяха. Интелигентна. Художници плюс цигуларка.)

А аз ти вярвах. Както вярвах в демокрацията, цивилизационния избор и свободата на личността. Както вярвах в Закона за авторското право, в частните радиостанции и телевизии, в сините политици и в свободния дух на българина. Чушки с макарони! И ти, и всички останали си избърсахте зацапаните физиономии с мен и ме захвърлихте обратно на улицата. Вярно, донесе ни Закон за авторското право, но той се оказа с фабричен дефект и до днес работи на четвърт мощност. Освен това, работи еднопосочно – ние не можем да крадем, а нас могат да ни ограбват. Министерството на културата продължава да ме гледа с погнуса. Пък и не само мен. Дразни го всичко, що е култура.

Преди 18 години вярвах, че като донесеш и частните радиа, често ще ме канят на гости. Илюзии! Няколко години ме приемаха радушно, особено в Радио Тангра. Появи се даже радио за българска музика, пък и телевизия … Ама се разбра, че след демократичните промени парите си останаха пак в онези, които ме мразят, откак съм се родил и ефирът се напълни с една друга българска музика. Дето била по-близо да ориенталския натюрел на местното население. Отвсякъде замириса на мешана скара, пот и парфюми. Мечтаните от Ачо Джендема нови, голи, бели дупета се оказаха стари дупета след липосукция. Свободата, Дядо, вече не бе актуална. Актуална стана единствено парата.  Лошото е, че с пари свобода не се купува…

Вече не знам и какво да ти искам. Ако донесеш малко разум и човещина за главите на големите медийни босове, няма да е зле, но едва ли в чувала ти има подобни подаръци. Донеси малко апаратура, няколко сета барабани, дузина микрофони и два-три малки пулта, за да се опитам да обзаведа репетиционни в няколко гимназии. Току-виж хлапетата ме обикнали и ще можем да започнем наново. За трети път! Ако това се случи, следващото ми писмо до теб ще е благодарствено. Бъди здрав и внимавай с комините, че повечето са запушени.

                                                                                                                      Твой БГ Рокчо

Текстът е публикуван във в. „Новинар“ на 22.12.2010 г.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: