Ще победим със силата на изкуството

август 10, 2010

Винаги съм вярвал в него. В изкуството, искам да кажа. Защото сега под “него” нали се сещате кого подразбираме? Аз и в Него вярвам. Но в изкуството някак си вярата ми е по-дълбока и исторически обоснована. Тя е стъпила върху здравия фундамент на народните таланти, доказали се в десетките републикански спартакиади и прегледи на художествената самодейност. Окрилена е с младежкия устрем и поетичната категоричност на фестивала “Ален мак” и е овековечена в камбанния звън на асамблеята “Знаме на мира”.

Тази вяра ме преведе през годините и ми даде сили да приема като поетична миниатюра полуинвалидното си съществуване. Тя ме държеше здраво върху патериците и ми внушаваше, че ще дойде денят на Великото изцеление. Естествено, чрез изкуството.

И той дойде.

Поредното телевизионно реалити вече ни залива с предварителната си реклама. Вървят анонси, покани за участие, сърцераздирателни изповеди на домораслите таланти. Те със сълзи на очи ни уверяват, че са готови на всякакви сценични предизвикателства, за да помогнат на своите близки, които страдат от тежки и трудно излечими заболявания. И един от тях вероятно ще успее. Ако не да помогне, поне да осигури на своя близък достойно погребение. Защото има болести, които може и да не дочакат края на шоуто.

Успоредно с това шоу започва и второто издание на “Великолепната шесторка”, което също ще събира пари за медицински цели.

Съвсем наскоро бяхме свидетели на концертите в подкрепа на сериозно болни музиканти. Колеги пяха, за да помогнат на Гого. Щурците свириха, за да съберат пари за лечението на Пеци Гюзелев. Продължава кампанията в помощ на Миро. Сега ще трябва и рокаджиите да се стегнат, защото Вили Кавалджиев има нужда от медицинска помощ.

От 20 години реформираме здравната си система. От 20 години грижата за здравето на българите се развява като знаме и се рее във въздуха. И Неговото правителство се зае със здравната реформа. Зае се здраво. Но не се получава здравно. Ние все повече се превръщаме от народ в голяма група пациенти. И ако ще я караме така, няма да е зле всеки болен да си намери здрав, талантлив роднина или приятел, за да се опита със силата на изкуството да събере пари за лечение.

В последните години сме се делили на какво ли не – на сини и червени, на леви и десни, на богати и честни, на трудни и лесни … Време е да се разделим на болни и артисти.

Едното изкуство ни остана, братя!

Ето, Шкумбата ще е наш консул в Чикаго. Време е и Ана Мария Министърката, както вероятно би я назовал Мировянският Стратег, да освободи мястото си за някой балет-майстор или изпълнител на екзотични танци. И Културното министерство да поеме грижата за всички социални дейности. Превърнете техникумите в балетни училища, а езиковите гимназии в школи за популярна музика. И го направете, докато е време. Защото иначе, братя, ще си умрем от болести и няма да има и кой да ни опее.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: