И все пак Синьото …

април 26, 2010

Не бях поглеждал виртуалната преса няколко дни, тъй като съм потънал в една историческа тема и се опитвам да се пренеса във времето. Става дума за онова време, когато си звъняхме от улични телефони и интернет беше някъде зад ъгъла на близкото бъдеще, но ние и не подозирахме това.

Преди малко погледнах последните публикации в любимото ми webcafe.bg и потънах в необятния интеремоционален свят на различните гледни точки. Онлайн или офлайн? С мишка или с халба в ръка? Целувка или :*? И т.н.

Научих, че домакинствата от един човек необратимо се умножават, което от друга страна звучи оптимистично – жилищната криза отива в историята.

Основната тема, обаче, явно се върти около общуването. Става дума за онзи неизбежен контакт със себеподобно, когато се налага да отправиш членоразделно послание към него или да извършиш физическо действие в територията на личното му пространство. Задача с повишена трудност. Особено за алиенирания индивид от урбанизираното пространство на постиндустриалния мегаполис. Той не винаги е готов за размяна на послания от една ръка разстояние и често изпитва неудобство от физическата близост на себеподобен. В мрежата е друго. Там не могат да ти разбият носа. Нито да ти откраднат чантата. Или мобилния телефон. Там може да си всякакъв. И най-вече такъв, какъвто никога няма да бъдеш в действителност. Но пък си готин. И все повече се харесваш. Остава само да се поканиш на вечеря. Което и правиш…

Аз съм от поколението, което говореше от домашен телефон без дисплей, а първата ми кола беше от картон. За жена ми – студентката и за мензата на Университета предпочитам да не си спомням, но пък в кренвиршите имаше и месо. Помня първите мобилни телефони на дебеловратите, които бяха като тухла четворка. Помня и онези, с антените, които служеха за поддържане на ушната хигиена на собствениците си. Първият компютър в редакцията ми бе от онези, полегналите и върхът на игрите се казваше “Супер Марио”. Но мисълта ми бе за общуването и за Синьото.

Нямам намерение да споря с когото и да е за неизбежното ни всеобщо покриване от мрежата, която ни дава възможност за виртуално общуване във всеки един момент и от всяко място. Аз също съм в нея и не бих могъл да й избягам. Но покрай текста, върху който работя в момента, с едни приятели си спомнихме края на 80-те и първата половина на 90-те години от миналия век, когато всеки делничен ден по обед се събирахме на Синьото кафе. То бе на мястото, където сега е един входовете на метростанцията при Националния стадион “В. Левски” и бе сборният пункт на членовете на рок бандите от София. Идваха и колеги журналисти, озвучители, току-що пръкнали се мениджъри и продуценти. Обменяше се информация, уреждаха се участия, ангажираха се музиканти за студийни записи, търгуваше се с апаратура и музикални инструменти. Борса. Сега я има в интернет. Но го няма онова приятелство. Няма го онова усещане за общност. Няма я тръпката от ръкостискането. Няма “Give me 5!”. Няма “Виж ми новите ботуши!”. Няма и колективното четене на новия брой на “Ритъм”. Вече няма и гилдия. Защото виртуалният контакт е стерилен. А рокенролът е еманация на реалното човешко общуване. На привличането и отблъскването между индивидите. На стремежа към общност и на моментните пристъпи на отчуждение. Защото човекът, колкото и да се пули пред екрана на персоналния си компютър, си остава социално животно и страшно му се иска да срещне себеподобно. И ако го срещне в интернет, след това, както прочетох в някои от текстовете, те все пак се виждат на живо.

Както ние тогава се виждахме всеки делничен ден.

Та, мисълта ми е, че ако някой предложи да върне Синьото срещу ликвидирането на Мрежата, молете се да не ме намери. Защото рискувате виртуалните си превъплъщения.

2 Responses to “И все пак Синьото …”

  1. somebody Says:

    dear mr yanev,konsolidiram se s materiala,predlagam kompromisno reshenie /mrejata da se izpolzva samo za delovi kontakti…. / ok ????

    vasha Konstance Bonasiou


  2. […] Искам си Синьото. May 20, 2010 nsavov Leave a comment Go to comments Re: И все пак Синьото by Румен […]


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: