Войната на таралежите

декември 23, 2008

От малък си знам, че на Коледата най-хубавото й е очакването. Онези, изпълнени с трепет дни и нощи, когато предчувстваш магията на семейния празник. Надяваш се на чудеса и виждаш, как всички около теб някак си стават по-топли, по-усмихнати и по-внимателни към децата. Телевизионните програми се изпълват с любими стари филми, в които доброто винаги побеждава, а децата са обичани, приласкани и щастливи.

Началото на тази коледна седмица ми поднесе един от най-милите български филми за деца – “Войната на таралежите”. Шедьовърът на Братя Мормареви ме върна години назад и отново ми даде възможност да съпреживея битката на Маляка, Камен, Пантата и приятелите им за едно парче столична земя, върху което да си направят баскетболно игрище. Загледах се и спомените започнаха да ме затрупват. Видях футболното ни игрещу между 2 и 3 блок, върху което мина детството ми. Припомних си финтовете на Джуджи и Бучи, рейдовете на малкото Вале по крилото (Може би с такъв рейд после успя да купи и да продаде Кремиковци), точните шутове на бате Мильо. За счупените прозорци в околността предпочитам да не си спомням. Но в интерес на истината, детството ми мина под открито небе, с много тичане, махленски битки и приятелства.
Серията привършва и от телевизора звучи гласът на бате Асен с незабравимата песничка за детските книжки и за неговия наследник. Замислям се и си давам сметка, че най-малкият ми наследник, който седи пред компютъра в съседната стая, въобще не повтаря моите детски бели. Неговият живот е почти изцяло различен от моето детство и преминава между стените на детската стая, сред книги, екрани и всякакви джаджи на модерните технологии. Живите му контакти са в училище и с домашните животни, къкто наричахме родителите си навремето. Те може да са активни, може да са пасивни, но във всеки случай са силно ограничени. Както са ограничени и възможностите му за движение и физическо натоварване. Доколкото знам, той много обича да играе футбол и баскетбол, но това се случва единствено в училище. В квартала децата не играят. Няма къде.
Преди известно време гражданското общество от съседните блокове успя да предодврати застрояването на пространството между нашия и съседния блок с поредната жилищна кооперация. Това пространство някога е било градинка с детска площадка. Сега е като пейзаж от Босна по време на войните. И няма надежда да промени физиономията си. Сигурен съм, че частникът, който държи нотариалния акт на земята, рано или късно ще успее да вземе и разрешението за строеж. И в тази кооперация ще има деца като малкия ми син, които ще седят в детските си стаи пред компютрите и ще се отдалечават от реалния живот, затлъстявайки физически и духовно.
През лятото на тази отиваща си 2008 година, с усилията на Столичната община и Отворено общество бе създаден Консултативният съвет “Децата на София”. Неговата основна цел е да направи живота на тези деца по-истински, по-цветен, по-усмихнат и по-здравословен. Аз съм член на този съвет и все още чакам онази негова сесия, на която ще решим какво точно правим, кога ще го правим и кой ще отговаря за резултата. Чакам да съставим работните групи за летен отдих и за туристически походи. Чакам да започнем турнирите по каквото и да е между махали, жилищни комплекси и райони. Чакам да оборудваме репетиционни с апаратура и музикални инструменти в десетина училища, така че ученическият рок да възкръсне и най-после да се роди бандата, която може да наследи “Щурците”.
Във филма, за който стана дума Маляка, Камен и другите успяха да направят своето баскетболно игрище и от него може би е тръгнал някой като Тодор Стойков. В живота около блока ми децата най-вероятно пушат и може би си мечтаят да станат като Братя Галеви. В същото време възрастните трескаво обсъждат проблемите на младото поколение и чертаят стратегически планове за неговото бъдеще. А аз си мечятая за среща с неколцина като Братя Мормареви, Иванка Гръбчева, Мариана Биолчева и други почитатели на детската мъдрост, с които да направим като начало едно баскетболно игрище. Пък после ще видим.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: