Гущерова демокрация

юни 10, 2008

Това, което ще прочетете по-долу е един дълъг цитат. Той е от книга на любим мой автор и снощи случайно попаднах на него. В интерес на истината, бях позабравил тази книга и се опитах да си я припомня. Защото в нея има много мъдрост, много ирония, много ненормалност и една непобедима жизненост, която ми дава сили. Книгата се казва “Пътеводител на галактическия стопаджия”, а авторът, както вероятно знаете, е Дъглас Адамс. Цитатът е от четвъртата част на трилогията (Ха-ха! Бива си го този пич.) – “Сбогом и благодаря за рибата”.

Няма да го коментирам. Няма и да се опитвам да ви вкарвам каквито и да е предни, задни, странични, горни или долни мисли. Просто го вижте. И, ако се появят въпроси, сами си търсете отговорите.

Разговорът, който следва е между Артър Дент и Форд Префект.

 

          Той произхожда от древна демокрация, разбираш ли?…

          Искаш да кажеш, идва от света на гущерите?

          Не – каза Форд, който сега беше малко по-рационален и последователен, отколкото когато дойде, след като се остави да го накарат да изпие кафето. – Нищо подобно. Нищо толкова просто. На неговия свят хората са хора. Лидерите са гущери. Хората мразят гущерите, а гущерите управляват хората.

          Странно – каза Артър – стори ми се, каза, че е демокрация.

          Казах – каза Форд – Така е …

          Добре – каза Артър с надеждата, че няма да го сметнат за ужасно тъп, – защо хората не се отърват от гущерите?

          Наистина и през ум не им минава – каза Форд. – Те всички имат право на глас, така че си мислят че правителството, което са избрали, малко или много отговаря на желанията им.

          Искаш да кажеш, че те гласуват за гущери?

          О, да – каза Форд и вдигна рамене, – разбира се.

          Но – каза Артър и отново реши да зададе големия въпрос, – защо?

          Защото – каза Форд, – ако не гласуват за гущер, може да дойде не този гущер, който трябва. … Някои хора казват, че гущерите са най-хубавото нещо, което им се е случвало. Разбира се, тук напълно грешат, напълно и безкрайно, но някой трябва да им го каже.

Вашият коментар