Блогът на Румен Янев

Това е корицата на книгата ми, чиято премиера ще почака поради две причини: поредната операция на тазобедрената ми става и довършването на новия албум на “Щурците”. Преди да изтече тази година, обаче, ще си направим събитие. А вие, нашите приятели, ще имате възможност за “две в едно” - албум плюс книга. Издатели са ми приятелите от “Парадокс” - издателството, което подреди върху библиотечните ви лавици пъстрата редица от най-хипарливите американски писатели на 60-те години. Издателство със стил.

 В това ъгълче на блога си поставям няколко мои стихотворения. Отвреме-навреме пиша в мерена реч и това трае повече от 40 години. Искаше ми се да поставя тук някои от по-старите си стихове, но те навярно са в някой кашон в мазето. А може и да съм ги затрил. При всички тези мои преселения …

Read the rest of this entry »

Българските волейболисти победиха Италия, отбора на европейския шампион с категоричното 3:0. Страстите отшумяха и остана тихата радост от една реабилитация, силно застрашена след загубата ни от Финландия. Това се случи на фона на футболната ни загуба от холандците, която вероятно ще ни отсвири от финалите на европейското. Read the rest of this entry »

Днес големият ми син - Георги Янев или Гого, както всички го наричаме, навършва 23 години. Раждането му съвпадна с единстквената ми репортерска акция в родилна зала. Бе 7 септември 1984 г и другарят Тодор Живков навършваше не си спомням колко точно години. Задачата бе, денят да бъде отразен с оптимистични репортажи, насочени към светлото бъдеще. Вестник “Народна младеж” трябваше да излезе с обща шапка над колажа от репортажи и тя бе, доколкото си спомням “Един ден на родината”. Защото чаках дете и двамата с майка му работехме в редакцията, на мен възложиха репортажа от Майчин дом. Това бе денят, който прероди и мен, защото за първи път в живота си влязох в родилна зала и изкарах повече от час там, държейки ръцете на родилките, чиито мъже не бяха допускани вътре. Такова бе времето. На раждането на Гого не можах да присъствам, защото то стана със секцио. Спомням си само, че фотографът (бе Пламен Тодоров или Иван Христов) направи един страхотен кадър на залата с новородените, както са в количките едно до друго, под който след това аз сложих текста: “Супермаркет “Нов живот”. Естествено, след това се напихме във фотоотдела, а в късните часове ме извика главният и ми каза, че ме изпраща кореспондент в провинцията. Така Гого изкара първите две години от живота си в Ямбол, докато баща му обикаляше из Странджа-Сакар и опознаваше магиите на този райски кът от България.

Интересното е, че и двамата ми сина са родени на дати, свързани с фамилията на Тато. Гого е на неговата дата, а Руменчо е на 11 май - рождения ден на Иван Славков. Двамината, за които става дума, имаха много късметлийски живот. Дано парченце от този късмет се падне и на синовете ми. Затова и бащиното ми пожелание към Гого е здраве и късмет. И като знам, че е вманиачен риболовец - наслука, сине!

Този материал трябваше да излезе във в. “Поглед” веднага след фестивала, който мина между 17 и 19 август. Нещо, обаче, се замота в редакцията и изгуби актуалност. Не се сърдя на Тошко Токин, защото сам съм правил вестници и знам, че не винаги можеш да вкараш в броя всичко, което ти се иска. Но на мен ми се иска мнението ми за този фестивал да придобие публичност. Предлагам ви оригиналния текст, така, както съм го писал за вестника. Read the rest of this entry »

С Коцето Попов го издаваме вече две години и мисля, че списанието придоби физиономия, доказа мисия и защити периметъра си. В конструирането на броевете с Коцето си делим територията и отговорностите и в моя личен блог ще ви пускам парчета, които са изцяло мои. Като уводните текстове във всеки брой, които старите кучета наричат антрефилета, по-младите - редакционни статии, а аз - откровения. Тук ще ви излея откровенията си за 2007 г., започвайки от най-пресното и вървейки назад към бр.1. Read the rest of this entry »

Роден съм в една болница, близо до Руски паметник в средата на миналия век. Което означава, че и по-голямата част от живота ми ще си остане в онова столетие. Играех футбол по улиците на Коньовица, където получих и първите си уроци по Махленско право. Независимо от юридическото ми образование онова право си остава и до ден днешен най-справедливото за мен. Защото в него съществува присъдата “Не е честно!”. Във втори клас започнах да свиря на цигулка, но в подготвителния в Немската гимназия я смених с китара и засвирих в първата си група. Във втори курс на Юридическия факултет разбрах, че нямам сили, нерви и средства, за да се отдам на рокенрола и залегнах над писането. Първо над научното, после над репортажното и сега вероятно ще се отдам на мемоаристиката. Написал съм десетки хиляди материали и съм летял хиляди часове в радиоефира. Акуширал съм при раждането на вестници, списания, радиа и телевизии. Но тази книга е онова, което винаги съм искал да оставя след себе си. Защото в нея са най-живите години от живота на моето поколение, представени от най-достойните за тази мисия. Защото те не са просто неколцина момчета с китари. Те са “Щурците”! Препускащи през времето и огласящи пространството. За да ни научат да дишаме свободно и да вървим изправени. “Вкусът на времето” е тяхното и мое откровение пред самите нас, пред децата и внуците ни. Приемете го като онази песен, която всички носим в себе си, без някой специално да ни е учил на нея.

Този блог ми дойде като катаджия иззад храстите при Сливенските минерални бани. Не искам и да мисля каква ще ми е глобата. Поднесе ми го моят стар приятел и вестникарски колега Пламен Даракчиев (онзи, който навремето взе лично участие в създаването на демократичната българска опозиция), комуто изпратих един публицистичен текст за споделяне. Исках да го види и ако го хареса, да го сложи в своя блог. той, обаче, взе, че конструира мой. При това - без да ме пита. Сега му давам публично своето съгласие и изразявам все по този начин и своята благодарност. Защото иначе кой знае кога щях да събера кураж за този скок в тъмното. Не забравяйте все пак, че за моето поколение Мрежата е като черна дупка. И сега ще трябва да се опитам да пълня тази дупка с моите светли мисли…Все още съм стреснат и ще ви се представя подробно след няколко дни. Плюс това съм суетен и трябва да потърся снимка, от която после да не мее срам.

Искам да бъда честен с вас от самото начало и затова няма да променям хронологията на събитията. Този текст ще следва онзи, който изпратих на Пламен. Вярвам, че това няма да ви разконцентрира

Ще ми трябват няколко дни, за да се науча да вкарвам в блога си нещата, които вече съм написал и искам да споделя с вас. Едно от първите ще е вероятно предговорът на книгата ми за “Щурците”, която скоро ще излезе от печатницата. Другите са вероятно антрефилетата ми в сп. “Столична община”, чийто редактор съм. Има и други неща. Времето е пред нас.

В онези години, когато много рядко и малцина ходеха в задгранични командировки и специализации, един наш интелигент попаднал в Западна Европа. Вероятно не е бил имунизиран срещу вирусите на порока, защото още на втората вечер безпаметно паднал в лапите му. До злополучния миг на сексуално откровение никой не знае какво и колко е консумирал, но напълно закономерно в малките часове нашенецът се озовал на една от онези улици, които предлагат изобилие от еротика. Read the rest of this entry »