Премиерно

Снощи бе премиерата на книгата ми за група “Атлас” и според сценария трябваше някой да каже две думи за автора. Реших този някой да е приятелят и събрат по перо Юри Лазаров. Не очаквах, че ще излезе с написан текст, но той го направи. После ми връчи листовете и върху тях капнаха две от сълзите, които той предизвика с думите, написани за мен. Помислих си само, че след такъв портрет, творецът има една алтернатива – да умре тутакси или да захване нов проект. Днес, към обед се събудих с готовия избор – започвам нова книга. А ето и казаното от Юрката за мен:

Изгубени в джаза

Нощен градски пейзаж. Хаотичен шум, профучаващи таксита, тракане на дамски токчета, звук от счупено стъкло … От полуотворените прозорци на околните сгради долита телевизионна глъч. По едно време се разнася пресилено кръшен женски смях и веднага след него – жален вой на смъртно ранена душа и от един прозорец излита и пада до паркираното на тротоара Рено златисто-лъскав саксофон. В рамката на прозореца се очертава сгърчен силует и към небето полита екзистенциалният въпрос:

Ще победим със силата на изкуството

Винаги съм вярвал в него. В изкуството, искам да кажа. Защото сега под “него” нали се сещате кого подразбираме? Аз и в Него вярвам. Но в изкуството някак си вярата ми е по-дълбока и исторически обоснована. Тя е стъпила върху здравия фундамент на народните таланти, доказали се в десетките републикански спартакиади и прегледи на художествената самодейност. Окрилена е с младежкия устрем и поетичната категоричност на фестивала “Ален мак” и е овековечена в камбанния звън на асамблеята “Знаме на мира”.

Нарочно ли го направихте, Митко?

Вече не си спомням, кой беше казал, че някои държави си имат мафия, а у нас мафията си има държава. Сега вече е ясно и кой е Балкантонът на тази държава. След силиконките на “Пайнър” не ми се вярва Васко Кръпката отново да застане до Иван Костов върху сцена, издигната пред храм-паметника “Св. Александър Невски”. Това място вече не е същото.

Време е за пипане

Бойко не издържа. Каквото и да говори, вдигането на ДДС е като вдигане на бялото знаме. То си е явно признание за липсата на други възможности, дупката в бюджета да бъде закърпена. Освен това е и покана за танц с избирателите. Защото ДДС-то на практика го плащаме ние. Ще ни поскъпне сиренето. Ще ни поскъпне хлябът. Да не говорим за тока, телефона, парното и всички останали животоподържащи стоки и системи.

В картофената нива

Този материал, както и следващите, които ще поставя в блога си, са публикувани в сайта www.webcafe.bg

Бях спрял да пиша, защото ми се стори, че е безмислено да нанасям удари във въздуха. Сега, когато ми се обадиха от този сайт и ме помолиха да пиша за тях, нещата изглеждат по-различно. Което означава, че ще възобновим срещите си. Р.Я.

Напоследък гледам футболни мачове. Много! И всякакви. Онзи ден даже изгледах седем-осем минути от мача на Миньор срещу Монтана. В първите секунди не бях съмсем сигурен, дали това е футболен мач или бой в кал. После видях топката. И косматите крака на един футболист. Надеждите за бой в кал между хубавици отлетяха … Малко по-късно отлетях и аз в качеството си на зрител. Калта ми дойде множко.

СДС и домашното насилие

След днешното решение на Националния съвет на СДС за изборна коалиция с ДСБ изведнъж ми светна на какво ми прилича символът на демократичните промени в България. На изтерзана женица, която многократно е бита, обиждана и напускана от мъжа си. Която се чувства самотна и нещастна и се страхува да промени живота си. Отвреме-навреме тя прави измъчени опити да се еманципира от насилника и да вземе живота в ръцете си. Силиците й обаче не стигат. Тя страда мълчаливо и се надява децата й да не разберат в какво унижение прекарва дните си. Събира си багажа и после отново го връща в семейния гардероб. Изтрива сълзите с опакото на дланта си и се завръща кротка и примирена в обруганото семейно гнездо…
А май имаше гореща телефонна линия за пострадали от домашно насилие?

Честита Коледа от Дядо ви Иван

Той днес не празнува имения си ден. За него е Коледа. Защото предпочита нещата да са по старому. Така, както е било по времето на Бащицата. Така, както бе и в сезона на целувките. С надеждата, че така и ще бъде. Ние, от своя страна, също тачим традициите. И с добре отрепетирана сръчност се снишаваме в очакване бурята да ни отмине. Този път, обаче, не би. Дойде студът. Наваля ни снегът. Задуха леденият вятър. И точно преди тяхната Бъдни вечер и в зората на нашето Богоявление Дядо Иван пусна резето. В смисъл, врътна ни кранчето. С други думи – спря ни природния газ. И ние угаснахме. На места – буквално. След което започнахме да задаваме детински въпроси и наивно да приемаме детински отговори.

Другари, вие сериозно ли?!

Все по-рядко ме сърбят пръстите, но този път ме засърбяха и петите. Не, че ще има особена полза от този текст, но трябва да го изкарам от себе си. Ако ще и само някой близък приятел да го прочете. Поне ще съм чист пред съвестта си, че не съм мълчал. Защото управляващите от столетницата напоследък разбиват стандартите. Карат ме да онемея. Мен, дето съм видял и преживял какво ли не!…

Система и схема

 Покрай европейското по футбол, освен черния си дроб, обогатихме и теоретичната си подготовка за стратегически анализи, прогнози и взаимодействия. С помощта на новата технология в студиото на Диема ни бе показано нагледно, че системата е едно, а схемата на игра – съвсем друго. Това, че самата игра е трето, ни го показва животът.

С тези нови познания се опитах да вникна в съживената за пореден път дискусия около правилата за избиране на народните ни представители. Пък и не само на тях. Старият колкото цял преходен период спор за или против мажоритарните избори отново избуя и затлачи общественото пространство. Опозицията, както обикновено, пожела промяна на избирателните закони в посока мажоритарност на избора. Става дума за тази промяна, която тя самата не извърши, когато бе на власт. Властта бръкна в полагащите й се по право десет кладенеца и разводни дебата до степен на словесна мътилка. Един съветник на президента се изказа от свое име и бе смъмрен. Самият президент обеща широка дискусия по въпроса, а премиерът си взе куфара и прекоси Атлантика. Царедворците демонстрираха същото поведение от предишния си мандат, когато скриха проекта за нов избирателен кодекс на нововремците. Вчера – радикализъм и подкрепа на предложенията за силен мажоритарен елемент в предстоящите избори, а днес - пропорционално настроение и заден ход.Всъщност, български политик, който спокойно би се подложил на мажоритарен избор почти няма. А личностите, които избирателят би харесал, не са в политиката. Сега системата ни е “Халифакс”, а схемата предвижда кръгова отбрана.В името на бутафорията политиците може и да променят системата. Схемата, обаче, ще остане непокътната. Защото именно тя пази играчите. И в нейна защита се реставрират плашилата. А личностите, които политическата ни система отдавна чака, ще продължават да емигрират вътрешно и реално. Европейското, естествено, ще продължаваме да го гледаме по телевизора.