Я изЧЕЗнете!

Не зная, дали съименникът ми по фамилия (не сме роднини) Яне разполага със сериозни доказателства за далаверите, които периодично огласява. Не съм сигурен, че маркираните от него мушмороци ще получат справедливо възмездие. Не виждам правосъдната ни система да се е задействала ефективно и строги магистрати да са притиснали крадльовците в ъгъла на полагащата им се по право килия. В едно обаче му вярвам безрезервно и мисля, че е крайно време да наръсим електрохлебарките с ДДТ. Убеден съм в това въз основа на личния си потребителски опит.

Откак в Западна България енергоразпределителната система премина в ръцете на братята чехи, ние, столичани си припомнихме зората на прехода и вълнуващите по онова време дискотечни ефекти. През последните няколко месеца токът в къщи спира многократно, хаотично и за различни периоди от време. Независимо от това сметките идват редовно, а изравняванията са все по-тревожни за консуматора. В други части на България потребители се оплакват от намалено или увеличено напрежение в мрежата и повредени вследствие на това електроуреди.

Никога не съм бил евроскептик, но напоследък започвам да примигвам тревожно, когато науча, че някоя централноевропейска фирма проявава интерес към даден отрасъл в упоената ни икономика. Особено, ако този отрасъл има отношение към всекидневния ми бит. Опитът, който натрупахме със “Софийска вода”, БТК, ЧЕЗ и разни други е меко казано тревожен. А в навечерието на сериозната криза – симптоматичен. Ние, обикновените данъкоплатци и потребители на комунални услуги ще се превърнем в храна за старите капиталистически или младите постсоциалистически европейски акули. Особено в контекста на уморена от безхаберието ни Европа.

В този момент се питам, какво прави европейската ни комисарка, която би трябвало да е ангел-пазител на интересите на потребителите. Защо тя, авторитетната европейска чиновничка не дръпне ушите на разпищолилите се чехи, австрийци и други електроразпределителни безхаберници? Защо Шушулов, Димитров и разни други отговорни другари допускат бившите къмпингджии от Южното Черноморие да контролират шалтера на нашия бит?

И не ме питайте, за кого ще гласувам. Ще гласувам за онзи, който прекрати това безобразие. Както и безобразието с Пощенска банка, която пази данните на клиентите, които са се издължили и са прекратили отношенията си с нея, за да може след време отново да им вдигне кръвното и ако мине номерът, да гепи нещо допълнително. Я изчезнете!

СДС и домашното насилие

След днешното решение на Националния съвет на СДС за изборна коалиция с ДСБ изведнъж ми светна на какво ми прилича символът на демократичните промени в България. На изтерзана женица, която многократно е бита, обиждана и напускана от мъжа си. Която се чувства самотна и нещастна и се страхува да промени живота си. Отвреме-навреме тя прави измъчени опити да се еманципира от насилника и да вземе живота в ръцете си. Силиците й обаче не стигат. Тя страда мълчаливо и се надява децата й да не разберат в какво унижение прекарва дните си. Събира си багажа и после отново го връща в семейния гардероб. Изтрива сълзите с опакото на дланта си и се завръща кротка и примирена в обруганото семейно гнездо…
А май имаше гореща телефонна линия за пострадали от домашно насилие?

Честита Коледа от Дядо ви Иван

Той днес не празнува имения си ден. За него е Коледа. Защото предпочита нещата да са по старому. Така, както е било по времето на Бащицата. Така, както бе и в сезона на целувките. С надеждата, че така и ще бъде. Ние, от своя страна, също тачим традициите. И с добре отрепетирана сръчност се снишаваме в очакване бурята да ни отмине. Този път, обаче, не би. Дойде студът. Наваля ни снегът. Задуха леденият вятър. И точно преди тяхната Бъдни вечер и в зората на нашето Богоявление Дядо Иван пусна резето. В смисъл, врътна ни кранчето. С други думи – спря ни природния газ. И ние угаснахме. На места – буквално. След което започнахме да задаваме детински въпроси и наивно да приемаме детински отговори.

Другари, вие сериозно ли?!

Все по-рядко ме сърбят пръстите, но този път ме засърбяха и петите. Не, че ще има особена полза от този текст, но трябва да го изкарам от себе си. Ако ще и само някой близък приятел да го прочете. Поне ще съм чист пред съвестта си, че не съм мълчал. Защото управляващите от столетницата напоследък разбиват стандартите. Карат ме да онемея. Мен, дето съм видял и преживял какво ли не!…

Система и схема

 Покрай европейското по футбол, освен черния си дроб, обогатихме и теоретичната си подготовка за стратегически анализи, прогнози и взаимодействия. С помощта на новата технология в студиото на Диема ни бе показано нагледно, че системата е едно, а схемата на игра – съвсем друго. Това, че самата игра е трето, ни го показва животът.

С тези нови познания се опитах да вникна в съживената за пореден път дискусия около правилата за избиране на народните ни представители. Пък и не само на тях. Старият колкото цял преходен период спор за или против мажоритарните избори отново избуя и затлачи общественото пространство. Опозицията, както обикновено, пожела промяна на избирателните закони в посока мажоритарност на избора. Става дума за тази промяна, която тя самата не извърши, когато бе на власт. Властта бръкна в полагащите й се по право десет кладенеца и разводни дебата до степен на словесна мътилка. Един съветник на президента се изказа от свое име и бе смъмрен. Самият президент обеща широка дискусия по въпроса, а премиерът си взе куфара и прекоси Атлантика. Царедворците демонстрираха същото поведение от предишния си мандат, когато скриха проекта за нов избирателен кодекс на нововремците. Вчера – радикализъм и подкрепа на предложенията за силен мажоритарен елемент в предстоящите избори, а днес - пропорционално настроение и заден ход.Всъщност, български политик, който спокойно би се подложил на мажоритарен избор почти няма. А личностите, които избирателят би харесал, не са в политиката. Сега системата ни е “Халифакс”, а схемата предвижда кръгова отбрана.В името на бутафорията политиците може и да променят системата. Схемата, обаче, ще остане непокътната. Защото именно тя пази играчите. И в нейна защита се реставрират плашилата. А личностите, които политическата ни система отдавна чака, ще продължават да емигрират вътрешно и реално. Европейското, естествено, ще продължаваме да го гледаме по телевизора.

Гущерова демокрация

Това, което ще прочетете по-долу е един дълъг цитат. Той е от книга на любим мой автор и снощи случайно попаднах на него. В интерес на истината, бях позабравил тази книга и се опитах да си я припомня. Защото в нея има много мъдрост, много ирония, много ненормалност и една непобедима жизненост, която ми дава сили. Книгата се казва “Пътеводител на галактическия стопаджия”, а авторът, както вероятно знаете, е Дъглас Адамс. Цитатът е от четвъртата част на трилогията (Ха-ха! Бива си го този пич.) – “Сбогом и благодаря за рибата”.

Няма да го коментирам. Няма и да се опитвам да ви вкарвам каквито и да е предни, задни, странични, горни или долни мисли. Просто го вижте. И, ако се появят въпроси, сами си търсете отговорите.

Простете, ако съм ви липсвал

В което много се съмнявам. Но днес в ICQ приятелят Пърси ме попита, защо не съм писал толкова дълго в блога си. И аз му отговорих: защото е безмислено.

Сняг бавно пада …

Проплаква с чаровно дрезгавия си детински тембър незабравимия Адамо.

Ти не си до мен сега …

Не си, защото пътищата ни са засипани от почти метър сняг. Защото може би си в някоя хижа на Карандила.  Или пък дремеш в колоната закъсали край Петолъчката  автомобили.

Сняг бавно пада …

Много по-бавно, обаче, във Варна са разровили останките от падналата козирка, за да открият под тях угасналия живот на 22-годишно момиче.

Къде живеем, Господи?!  И ти виждаш ли отгоре как се самоунищожаваме?  Или си ни дал под аренда на стария ни идол Тангра? 

Какво се случва в долния десен ъгъл на Обединена Европа?! Как може 40 сантиметра сняг да предизвикат обществен хаос, да се превърнат в политическа тема и да превземат първите страници на централните всекидневници?! Вероятно, както може български моряци да премръзнат във водата край бреговете на Керч и повече от денонощие да не бъдат открити от спасителните екипи.  На разстояние човешки поглед от брега!

Нещо не е наред в Източна Европа.  Нещо в човешките отношения, социалните системи и организацията на обществените работи куца.  Нещо в системата, наречена общество е дефектно и дефектира цялата система. Нормален за месец като януари снеговалеж парализира цяла държава.  Оправданията на всички, които получават заплати за да работят в тези условия са смешно метеорологични. И всички ние се правим на гъби печурки, забравили, че подобни преспи сме газили в последното десетилетие поне три пъти.

В махалата казвахме: Трети път – майка и баща! Е, как не се научихме какво се прави, когато от небето започне да пада сняг?!  Как не се научихме, какво се прави, когато от небето започне да пада дъжд?! Слушам радио, гледам телевизия и ми е смешно. В същото време ми е и срамно. Защото всички онези, които като средновековни селяни търсят оправдание в природните стихии, са избраните от нас да ни водят. Накъде?…

А конкретният повод да седна отново пред клавиатурата е “мъдрият” съвет на министъра ни по бедствия и аварии г-жа Етем, която съвсем сериозно ни посъветва, ако нямаме належаща нужда, да не излизаме от къщи. А ако излезем, да се подготвим като за ядрена атака – с топли дрехи, резервно гориво, храна, вода, медикаменти и всичко необходимо, за да оцелеем под снега поне седмица.

Добре дошли в Средновековието!

И приятна разходка!

За Сините и тяхното предназначение

Не знам, как се е чувствал моят приятел Стефан Иванов на стадиона, но ние с Пърси – един друг много близък до мен левскар, в неделя следобед изядохме милион жабета. Имам чувството, че сме потрошили всички шопски рекорди в тази дисциплина и предлагам нейното закриване. Защото, като прибавим и жабетата по линия на СДС и ДСБ, мисля, че никой не може да ни настигне.Не знам, вие как ги виждате нещата, но двете най-великолепни сини магии на България бяха компрометирани от собствените си изпълнители. Вместо да извадят Големия Син Заек от цилиндъра на нашата вярност и всеотдайност, те извадиха шепа киселици и ни докараха до скомина. Нали знаете, че киселиците са сини? А скомина знаете ли какво е? Ако не знаете, питайте прабаба си или се поровете в творчеството на класиците на социалистическия реализъм. Там има такива трогателни истории за партизанската прехрана. Но това е друга тема. Въпреки че и тя е свързана със синьото фиаско. Поне дотолкова, доколкото докосва корените на червеното злорадство, което все повече обхваща обществото ни. Даже и Азис, милият, гледам в новото си ТВ-шоу е като Дон Домат.Ставаше дума за Синьото. И за Сините.В неделя аз лично не ги видях на терена. А съм от поколението, което масово избяга от училище, за да е на стадион “Васил Левски” в онази незабравима вечер на 1968 г., когато ги докарахме от 0:1 до 7:2. И знам много добре какво е да носиш този цвят в душата си. Като идея! Като жажда за свобода! Като лично достойнство!Същото ми се иска да кажа и на онези, които от години развяват синьото шалче в политиката. Преди време се опитах да им намекна, че политика само с футболни термини и сходни познания не се прави, но вече е дошъл мигът на агитката и май ще трябва да се започва отново от простите неща.Като начало – и за футбола, и за политиката – нека си формулираме целите. После е добре да си потърсим качествените личности, които могат да ни поведат към тези цели. Подготовката на младите е следващия ни приоритет. С чужди наемници и пишман-партньори победи не се жънат. И накрая ще е добре да си отговорим на въпроса, защо ручахме жабетата? И да си припомним, в какво все пак се състоеше Синята Идея?! Нали, Санчо?…

Хайде да отвеем румънците!

Тези дни, някъде сред паразитните шумове в информационния поток, с периферния си слух долових фразата, че, видите ли, румънците се били отказали от идеята за мажоритарни избори. Сепнах се и се сетих за онази народна приказка, че власите се давели на края на Дунава. Тъкмо бях започнал да вярвам, че приказката е умишлено видоизменена и всъщност се отнася за южните съседи на въпросните власи и взеха, че разклатиха вярата ми. Язък им за прокурорските юначества, за учителските протести и за класирането на Евро 2008 в Алпите! И те, милите, паднаха жертва на балканския соц. Очевидно е, че тази сложна сплав от народопсихология и идеологически екстремизъм трудно се изчегъртва. Ние поне го знаем от собствен опит.Та мисълта ми е, че в промеждутъка между местните и парламентарните избори българската десница може да се легитимира с мащабна, масова и добре организирана акция за промяна на избирателната система в единствената справедлива посока – към личната отговорност. Затова публичните изяви на новия и явно изпълнен с енергия лидер на СДС – Пламен Юруков, ме изпълват с недоумение. Вчера отново го чух да агитира за т.нар. динамични листи.Г-н Юруков, спрете, огледайте се, ослушайте се и помислете сериозно, дали да преминавате през този прелез или просто да се метнете на задаващия се зад завоя влак на дългоочакваната промяна. Оставете настрани добре познатия ни срамежлив подход към простия изборен принцип “един район – един представител”. Няма значение, дали говорим за депутати или за общински съветници. Всички опити да се вкара мажоритарен елемент в пропорционалната система, основана на партийни листи са утопични точно, колкото “добрите” намерения, да назначиш закоравял педофил за директор на детска градина с цел да го превъзпиташ.Г-н Юруков, ако Вие не предложите радикалната промяна, мнозина ще се усъмнят в искреността на досегашните Ви послания. Старите лидери няма да го направят. Нямат кураж и никога не са го имали. Не е лесно да застанеш сам пред избирателите си. Затова вадят от девет кладенеца вода и се опитват да доказват, че мажоритарните избори били неподходящи за политическата ни среда. Пълни глупости! Още на тези местни избори трябваше поне да поискате гласно, общинските съветници да се избират мажоритарно. И всеки да отговаря персонално пред избирателите от своя район. И зарежете динамичните листи! С подобна “динамика” няма да оставите резка нито на “Раковска”, нито на “Дондуков”. Това, което ние, старите седесари искаме не е революция. То е най-обикновена политическа справедливост. СДС ще си върне лицето едва тогава, когато се откроят ясно лицата на неговите политически представители.