AC/DC – SOFIA LIVE 2010

Преди известно време публикувах тук репортажа на малкия ми син за конерта на Марк фого, Контрол и Поморианс в зала Универсиада. А сега се сетих, че една от курсовите работи на големия – Георги Янев, така си и остана. Струва ми се, че този студентски сценарий също може да бъде споделен. Някой да търси сценаристи?

Надписът е изписан върху вехтия телевизор, на фона на строящата се сцена. Рекламата информира за предстоящия концерт на групата.

 

Интериор: стаята на СТАН, денят на концерта, сутрин.

 

Стаята, типична за 18-годишен младеж, разхвърляна и цялата в плакати на любимата банда. Различното в нея е може би комплектът барабани в средата. Откакто се помни, Станимир, или както всичките му викат СТАН, е влюбен в този инструмент и му се отдава при всяка свободна минута. Доказал е  пред всички, че времето и средствата, вложени в любимото му занимание, не са напразни. Барабанейки с палките по коленете си, и с усмивка на уста, той нетърпеливо чака да види най-после на живо своя идол – Фил Ръд, барабаниста на AC/DC .

Входният звънец нарушава идилията.

На една СКА от тук до Амстердам

Това е репортажчето, което Младши написа за училищния вестник на Френската, но тъй като го изпрати малко преди пролетната ваканция, публикацията се забави. А закъснял репортаж не е репортаж. Затова му го копнах и ви го предлагам тук. На някого може и да му се види интересно )

До: Всеки човек, който не успя да дойде в зала Универсиада на 24 март

Копеле,
Жалко, че не успя да дойдеш… Беше наистина уникално. Концертът все пак беше по повод 5 годишнината на радио „Тангра мега рок” и Васил Върбанов (завършил френската гимназия) се беше постарал да е наистина добър.

Наричахме го Куция Бог

Чувал съм някои да го назовават и Куция Дявол. Сега е без значение. Защото в Небесния клуб на рокаджиите понятията са малко по-различни. Сега там Вили Кавалджиев танцува с пръсти върху черно-белите клавиши на някаква небесна „Фарфиса” и намира онези регистри, които доближават звука максимално до оригиналното звучене на Хамонд органа на Стиви Уинууд. Както навремето го правеше с „Викингите”.

Една нощ в рока

София, Зала Универсиада, 25 декември 2010 г.

Нов симфоничен оркестър, Милена, Кирил Маричков, Васко Кръпката, Валди Тотев, Буги Барабата, Кольо Гилъна, Тома, Ревю, Турбо, Odd Crew, Уикеда, Обратен ефект, Черно фередже, Екс Атлас и др.

Един репортаж на Румен Янев, снимки Никол Лазарова

Имаше нещо приказно в цялата тази история. И не толкова заради Дядо Коледа, чиято роля Ангел Попов изигра доста убедително. Не и заради цигулките, които в този нощ щеш – не щеш ти напомнят „Лешникотрошачката”. Не и заради върналия се сякаш от друго измерения незабравим Фори и неговата банда – „Турбо”, с която съм пътувал на турне още в средата на 80-те. Имаше нещо, което караше всички да се усмихват. И многобройните червени коледни шапчици, които щъкаха из залата и по коридора на гримьорните сякаш се опитваха да ти внушат, че си се озовал кой знае как в работилницата на добрия дядо. С тази разлика, че вместо играчки джуджетата са се захванали да произвеждат добре организиран шум, който с наближаването на 19 часът все повече се превръщаше в музика.

Писмо до дядо

Скъпи Дядо Коледа

 Онзи ден подреждах шкафчето си и на дъното му намерих един стар брой на вестник „Ритъм” (то нови вече няма), в който ти бях написал писмото си с коледните желания. Пуснах го там, защото бях сигурен, че ще го прочетеш. Феята на зъбчетата ми бе споделила, че си малко небрежен към пощата си, но за сметка на това ревностно четеш вестници, а този ти бил любим. Та по коледния брой на „Ритъм” отпреди 18 години ти изпратих ето това писмо:

 

Сериозно за ънъдръграунда

Не е нужно да си крайно чувствителен, за да забележиш, че, когато се докосваш до истински любимите си неща, чувството ти хумор деликатно отстъпва встрани и ти изведнъж ставаш сериозен. За страничния наблюдател може и да изглеждаш смешно сериозен, но ти самият не забелязваш това. Ти забелязваш само онова, което е наистина важно за теб и много го обичаш. И държиш на сериозното отношение към себе си. Защото въобще не ти е до смях. Дано ме разбирате …

Есенни мотиви

Вятърът отвън пак се разигра. Подгони едно бледожълто листо и го заподхвърля в междупанелното пространство. Вчерашните жеги яхнаха метлата на времето и отпътуваха към зоната на смътните спомени. Смени ги усещането за хлад и тъга по изгубеното време. В главата ми натрапчиво зазвуча един мотив от ранна песен на „Атлас” – есен, есен, отново е есен и жълти листа килими редят …

Един скъпоценен камък се дотъркаля до София

Навремето Бъндараците имаха един певец – Юрката. Той всъщност се казва Николай Синджирлиев, но малцина го познават под това име. Като го попиташ, защо му викат Юрката, той обикновено отговаря: “Ами, защото имах един съученик, който отиде да следва химия (?!?!)…”

AC/DC? … Бръкни в контакта и ще разбереш

Преди няколко години си говорехме с Фънки за очакваните големи рок концерти в България и уж между другото го попитах, дали има надежда да видим AC/DC в София. “Забрави, копеле –  каза ми той. Опитвали сме поне няколко пъти и сме получавали вежлив отказ. Може и да сме на пътя на коприната, но за тях все още сме в боклучарника на Европа.”

Преглътнах. Това нямаше да е единствената ми надежда, която ще си умре с мен. Ролинг Стоунс вече съм ги преживял. Лесно му е на Брус Спрингстийн да пее “Born in USA”. Я да го видим, какво щеше да пее, ако се бе пръкнал в Бусманци?!

Авторски неволи

Този текст също е и в сайта  www.webcafe.bg

Това, с ценообразуването в нематериалната сфера, се оказа непрескочим препъни-камък за българина. В ерата на комуникациите, на виртуалния секс и на генно модифицираните говорещи тикви българинът  все още не може да проумее, как така, аджеба, нещо, което не можеш да си завиеш в амбалажна хартия, ще струва пари. Сиренето – ясно – то винаги си е било 3.60. Ватените гащи – също. Не 3.60, но са с пари. А песента? А гледането на филм по телевизията? А пасиансът на компа в службата? Също – с пари? Хайде де!… Откъде – накъде?