Вкусът на времето

Това е корицата на книгата ми, чиято премиера ще почака поради две причини: поредната операция на тазобедрената ми става и довършването на новия албум на „Щурците“. Преди да изтече тази година, обаче, ще си направим събитие. А вие, нашите приятели, ще имате възможност за „две в едно“ – албум плюс книга. Издатели са ми приятелите от „Парадокс“ – издателството, което подреди върху библиотечните ви лавици пъстрата редица от най-хипарливите американски писатели на 60-те години. Издателство със стил.

За Бургаския блус фестивал

Този материал трябваше да излезе във в. „Поглед“ веднага след фестивала, който мина между 17 и 19 август. Нещо, обаче, се замота в редакцията и изгуби актуалност. Не се сърдя на Тошко Токин, защото сам съм правил вестници и знам, че не винаги можеш да вкараш в броя всичко, което ти се иска. Но на мен ми се иска мнението ми за този фестивал да придобие публичност. Предлагам ви оригиналния текст, така, както съм го писал за вестника.

Гърбът на книгата ми за „Щурците“

Роден съм в една болница, близо до Руски паметник в средата на миналия век. Което означава, че и по-голямата част от живота ми ще си остане в онова столетие. Играех футбол по улиците на Коньовица, където получих и първите си уроци по Махленско право. Независимо от юридическото ми образование онова право си остава и до ден днешен най-справедливото за мен. Защото в него съществува присъдата „Не е честно!“. Във втори клас започнах да свиря на цигулка, но в подготвителния в Немската гимназия я смених с китара и засвирих в първата си група. Във втори курс на Юридическия факултет разбрах, че нямам сили, нерви и средства, за да се отдам на рокенрола и залегнах над писането. Първо над научното, после над репортажното и сега вероятно ще се отдам на мемоаристиката. Написал съм десетки хиляди материали и съм летял хиляди часове в радиоефира. Акуширал съм при раждането на вестници, списания, радиа и телевизии. Но тази книга е онова, което винаги съм искал да оставя след себе си. Защото в нея са най-живите години от живота на моето поколение, представени от най-достойните за тази мисия. Защото те не са просто неколцина момчета с китари. Те са „Щурците“! Препускащи през времето и огласящи пространството. За да ни научат да дишаме свободно и да вървим изправени. „Вкусът на времето“ е тяхното и мое откровение пред самите нас, пред децата и внуците ни. Приемете го като онази песен, която всички носим в себе си, без някой специално да ни е учил на нея.