От старите тетрадки

Забелязвам интересни, не само физически, но и интелектуални метаморфози с напредването на възрастта. Понякога тръгвам към другата стая и се спирам, озадачен от липсата на причина за това кратко пътешествие. Успоредно с това, обаче, в главата ми изведнъж нахлуват образи, гласове и думи отпреди десетилетия. Така тези дни си припомних две стихотворения, които съм написал доста отдавна и все не можех да ги намеря върху лист хартия. Сега вече ги имам записани. Едното е посветено на първородната ми дъщеря, която загубих преди десет години и е писано по времето, когато с майка й спорехме за родителските права и я виждах с цената на големи усилия. Другото е поклон към баща ми и родния му град.

Признание

Вече съм споменавал, че по кривите си житейски пътеки изпогубих повечето от стиховете, които написах през годините. Това намерих в един плик със стари фотографии отпреди почти три десетилетия. Явно съм бил повлиян от Дебелянов и преизпълнен с чувства.

Емоционални пулсации

В това ъгълче на блога си поставям няколко мои стихотворения. Отвреме-навреме пиша в мерена реч и това трае повече от 40 години. Искаше ми се да поставя тук някои от по-старите си стихове, но те навярно са в някой кашон в мазето. А може и да съм ги затрил. При всички тези мои преселения …

Ние, от Четвърти километър

Както обяви Г-н Директорът Баросов, аз съм просто приятел. Което поне за мен, звучи гордо. И достатъчно неангажиращо, за да го приема с необходимата доза лекомислие. След което да си взема една бира и да гледам отстрани онзи разгул на таланти, наречен “София: поетики”…