Платени уроци

Това, че блогът ми няма да промени България, Вселената и всичко останало, е повече от ясно. Вие, обаче, можете да извлечете определена полза за себе си. Защото уникалната ми способност да се навирам между шамарите и безропотно да си изяждам цялата порция е пример – предупреждение. Четете и не правете като мен. Това може да ви спести сериозен набор от неприятности. Като инфекцията, която ми лепнаха при една от операциите, за да мога да си умра куц и с болки.

2001-а в БНР

Един от най-близките ми и отдавнашни приятели имаше в онези, детско-юношески години една своя много емблематична фраза: “Исках си го – направих си го.”. С нея той много категорично очертаваше периметъра на неприкосновеното си лично пространство, но и границите на отговорността за действията си. През годините тази фраза многократно съм повтарял и аз. Казвам я и сега, когато темата за вълненията през 2001 г. в Националното радио доби нова актуалност в светлината на досиетата.
Вероятно ще имам и други поводи да обяснявам едни или други свои постъпки. Животът ми е пълен с недоразумения. Още в самото начало, обаче, ви казвам: това не е опит за оправдание. Нямам за какво да се оправдавам. И досието ми няма нищо общо с онази история. През февруари 2001 г. получих шанс да пристъпя прага на Старата къща и се възползвах от него. Исках си го – направих си го. И после си платих. С лихвите!

За досието и агентурното ми минало

Бях сигурен, че някой ден махленските ни разпивки със старши лейтенант Георги Безлов ще подредят и мен в пантеона на бойците от тихия фронт. Но си го представях по малко по-друг начин. Сега, поставен редом с титани като някогашния ми главен редактор във в. “Народна младеж” и един от любимите ми радио гласове, ще трябва да се повдигам на пръсти. А с тази тазобедрена става и болките в крака ще е малко трудно.

На път за болницата

Събирам малко багаж и тоалетни принадлежности в една чанта, защото в понеделник постъпвам в болницата “Св. Ана” за поредната операция на тазобедрената ми става. Тя ще е четвърта. Имам предвид и операцията, и ставата. Надявам се – и последна, защото ми писна да ме разфасоват като прасе в транжорна.