Някой да иска меТ?
януари 23, 2012
“Бла като чета личното творчество , всичко е толкова тъжно и депресиращо. Трябва да сме по-ведри! 
“ Не мислите ли?
Отваряте си някоя интернет страничка и се захващате да четете някое наистна прекрасно написано разказче. Дотук добре. Но сте едва на 40 – тия ред, когато вече двама от героите са мъртви, приятелите им ги мразят, а любимата на единия прави жалък опит да си среже вените на някоя детска площадка… за да е по – драматично… Какъв ни е проблема? Защо всеки от нас излива само най – жестоките, тъжни мисли, които таи дълбоко в себе си? Защо трябва да напише някоя трагична метафорична история за преживяна тежка любов? И защо това се пише от ученици? Както е тръгнало, след 20 години тия ученици ще са герои на собствените си разкази…
Преполагам знаете кой е А. А. Милн? Създателят на онова мече… Да, точно! Мечо Пух! Измислил е героя си за сина си – Кристофър Робин Милн в началото на 20 -ти век. Както виждате, героите му са все още живи и си подскачат из гората най – свободно. Но тогава идваме ние! Депресарите! Ние имаме пушки, гранати, капани, мрежи и сме готови да хванем, и да усмъртим всяка животинка с усмивка на пхкавата си муцунка! Ние разказваме на децата си всяка вечер по една тъжна история и когато порастнат направо ще раждат на гробищата…
Гадно a? Айде сега да хвърлим пушките и да отидем при някой от гората, но не за да го оритаме едно хубаво, а за да го питаме как е? Какво прави? И като се приберем вечерта в кътчето си, и седнем да напишем нещо, нека се опитаме да разкажем колко е бил хубав деня ни, а не колко много сме се мъчили да разберем, че слънцето залязва, за да убие и последната капичица любов останала в изтощените ни тела…
Айде по – ведро! Мечо Пух е казал: „Колкото повече, толкова повече!” Тълкувайте го по позитивен начин… Аз се прибирам в кътчето си и ще ям меТ докато не ми стане лошо! А като ми стане лошо… ще ми стане хубаво!
