Блус

Старият негър седеше бос на скърцащата дървена веранда и пееше. Китарата му пееше
заедно с него и си личеше, че се разбират. Те бяха стари приятели. Той нямаше жена. Нямаше деца. Нямаше и дом. Беше му останала само тая китара. Тя се грижеше за него, а той в замяна не я оставяше, и често й сменяше струните. Песента му звучеше из цялото селце. Къде беше селцето, не знаеше и самият негър. Знаеше само, че ще умре там. Единствено китарата му не позволяваше.

Той искаше да умре. Нямаше за какво да живее. Никой не знаеше името му. Викаха му Струната. Толкова дълго време  бе носил прякора си, че самият той не помнеше името си. Но пък колко много текстове знаеше… Децата много обичаха да стоят около и да го слушат, защото историите в песните му винаги бяха интересни и поучителни. Разказваше за любов, приятелство, добро и зло.

Всяка сутрин Струната излизаше от уличката зад кръчмата, където обикновено прекарваше нощите, и заставаше на верандата. Оглеждаше още спящото градче, изпукваше врата си, изплюваше се върху най – близкия заспал петел и започваше нежно да придърпва струните на китарата. Петелът подскачаше и започваше да пее заедно с песента, а хората започваха да се будят в ритъма на мелодията. Кръчмарката Мери заключваше бара и се прибираше след изморителна от пиянски сбивания и мръснишки намеци нощ . Старата Джейн започваше да прави своите пайове, с които беше известна чак в съседното село. Шерифът се събуждаше, ставаше от лелгото  и отиваше да спи в полицейския участък. Само младата Мег  седеше на прозореца и пригласяше на Струната. Тя беше единствената която знаеше какво мъчи старият китарист, но никога не сподели тайната.  Затова всяка сутрин изпичаше по една питка и му я оставяше на верандата. Той седеше там целия ден, без да мръдне. Всяка сутрин се събуждаше с желанието да умре и всяка вечер гладът започваше да го мъчи и той изяждаше питката която му беше оставена на верандата.

Един ден докато Мег минаваше покрай Струната, той спря мелодията си изведнъж, изкашля се, почеса бавно мръсната си коса и с тон пълен с отчаяние, гняв и любопитство викна след нея „Защо?” Мег се обърна, усмихна му се и нежно запя песента, която старецът тъй рязко беше прекъснал…

По китарата се стече една голяма сълза и музиката зазвуча отново.