На една СКА от тук до Амстердам

Това е репортажчето, което Младши написа за училищния вестник на Френската, но тъй като го изпрати малко преди пролетната ваканция, публикацията се забави. А закъснял репортаж не е репортаж. Затова му го копнах и ви го предлагам тук. На някого може и да му се види интересно )

До: Всеки човек, който не успя да дойде в зала Универсиада на 24 март

Копеле,
Жалко, че не успя да дойдеш… Беше наистина уникално. Концертът все пак беше по повод 5 годишнината на радио „Тангра мега рок” и Васил Върбанов (завършил френската гимназия) се беше постарал да е наистина добър.
 С обичайната компания отидохме малко по – рано и в седем и нещо вече бяхме пред сцената. В началото нямаше много хора, но залата започна да се пълни постепенно. Наредихме се отпред и започнахме да крещим и да подскачаме, когато на сцената се появи Янчо Бреков с фанелка „Azis Killaz”, бузуки, завързано към дисторжън и уа уа, заедно с „Поморианс”. Момчетата от Поморие вкараха лятото в залата и ни пренесоха на морето заедно с биричките, пясъка, морето и красивите жени. Изпяха „Тук и там”, „Напред – назад” и „Обичам”, което общо взето описа живота ни накратко.

След тях на сцената се появи един дядо на 60, който беше по – жизнен и пъргав от 20-годишен шампион по аеробика. Този дядо се казва Марк Фого, а бандата му – „Mark foggo’s skasters”. Единственото нещо, което мога да ти кажа за изпълнението е – СКА! Акомпаниран от прекрасен брас (музиканти, които възпроизвеждат звуци чрез духане), облечен с потник „Hooligan” и все пак най – странното нещо в него си остана прическата му. Зала Универсиада не се е клатела толкова много от земетресението във Вранча. Мисля, че успяхме да вдигнем вълна в Бяло море… Изпя “Hashish from Amsterdam”, а останалото си беше чисто и просто СКА!   

Радио „Тангра мега рок” не беше единствения рожденик на вечерта. Отзад в съблекалните обикаляше 3 – годишния Владимир Красимиров Неделин,  кръгъл и пухкав колкото може, който стана на три и когато Марк Фого слезе от сцената, той гордо каза: „Тати ще свири!” Контрол пяха наистина от сърце както винаги и зарадваха публиката с любимите песни като „Дайте ми”, „Булка”, „Без думи”, „100 – 150”. Крезо ни изненада като вкара един убийствен рап пасаж в „Обичам те, мила”, след като беше обявил, че сме заложници за 18 часа и вежливо помоли откупа да се преведе в личната му сметка. За жалост в началото не чувахме добре китарата на Тони, но всичко беше оправено. Изведнъж Кольо ни каза чао и си тръгнаха…  Но публиката не им даде и бяха принудени да изпеят „Най – щастливия ден”, „Seek and destroy” и „Леле. како” на бис. През цялото време малкият Влади правеше опити да стигне до баща си въртейки се в кръг с разперени ръце, но 15 пъти беше свален от стълбите на сцената от майка си. Никой не разбра, че Кольо Гилъна е излязъл на сцената болен и когато светнаха големите лампи в Универсиада, публиката беше наистина съкрушена и се надяваше случайно Контрол да се появят изневиделица, но за жалост това не се случи.

Отзад, в съблекалните, Марк Фого си говореше с журналисти и доказа, че е страшен пич, който гледа футбол, вика за Ливърпул и не харесва Торес. Оги Кьосовски разпределяшо хонорара на Контрол и не беше особено разговорилив. Тони, придружен от дъщеря си Лора, прибираше грижливо китарата си, а ние бързахме да изпием по един аспирин, за да предотвратим мускулната треска. Васил Върбанов изпрати горещи поздрави на френската гимназия. Толкова горещи, че май трябва да установим тесни връзки с пожарната…

София, 25 март 2011 г.                                                                   Румен Янев – син