Педя човек, лакет байряк

Навръх националния ни празник свободата огря и ГКПП Капитан Андреево. Българските тираджии си отдъхнаха, турските – също. Временната забрана за преминаване бе свалена, а знамената – издигнати. Ако не се сещате за кои знамена иде реч, си припомнете старите балкански нрави и стремежа на всеки един от съседите в района да е по – по – най от останалите. От вчера по развети байряци България безспорно печели поредната балканиада. Прессъобщението на МДААР е недвусмислено.

Знамената с размери 9 х 15 метра от днес се веят на новите 42-метрови пилони, изградени по проект на Мининстерството на държавната администрация и административната реформа. Това са най-високите поставяни в България пилони, като височината им се равнява приблизително на 13-етажна сграда. Изпълнителите на проекта обясниха, че всеки пилон тежи над 9 тона, а в основите му са отлети 90 тона бетон. Всяко от знамената е шито от трима души в продължение на 1 ден, като за целта е използвано помещението на училищен салон заради големите мащаби на знамената. Всяка от звездите на европейския флаг е с височина 1 метър.

Сам по себе си фактът на ознаменяването на най-натоварения ни граничен пункт е позитивен. Нека се вижда отдалеч една от източните врати на Европейския съюз. Притесненията ми от цялата тази церемония са свързани с нейното несъответствие между юнашката показност и бедното ни положение. Питам се дали тези няколкостотин хиляди лева, похарчени от дребничкият ни напет министър, не биха могли да намерят по-рационално приложение в района на граничните ни пунктове? Питам се и дали излетият в основите на тези пилони бетон не би могъл да задоволи някоя наболяла социална потребност в граничната област? Питам се и точно в края на мандата на едно отиващо си завинаги правителство ли трябваше да се харчат толкова пари за байряци? Защото предстои, както разбираме от същото прессъобщение, издигането на подобни пилони и по други ГКПП-та. Сладки ще да са тези държавни поръчки. Стотици метри плат, прави тегели, тонове бетон, тонове желязо …

Байряците плющят, развявани от вятъра на носталгията. А под тях – мизерия, корупция и насилие. И един дребничък министър, изпъчен до едно девалвирало величество, опиянен от поредното си публично постижение в стил “всичката пара – през свирката”. Аферим!