Ех, тази наша чувствителност!…

Пак ни обидиха. И отново тежката дума дойде от свой. И пак – откъм чужбина. Мине, не мине и на някой от нашите вземе, че му дойде до гуша и иде в странство да се навика като овчарче, видяло магарешките уши на цар Траян. И точно като в приказката сърдечният вопъл на страдалната българска душа се понася многогласно, разноезично и възторжено. След което край жълтите павета започват анализи, коментари, дебати… Егати!

Та, сега нека се върнем към същността на поредния роден шамар. Към матриала, както би казал един бивш вожд и учител. Защото Хорът на избраните веднага подхвана Арията на суетата и с гърди, облечени в Армани се хвърли да брани плодородната почва, върху която цъфти вече няколко мандата. Защото банкянският келеш, както те вероятно го наричат помежду си, зашлеви избирателите им. При това – иззад Океана. В Чикаго! Е, това е джаз.
Бойко Борисов се изцепи пред сънародниците ни в легендарния за музиката, организираната престъпност и профсъюзното движение град, че човешкият материал в Родината напоследък дава фира. Че с избиратели като тези, които имаме в момента, ще е трудно да се промени коренно политическата картина в страната. Обърна конкретно внимание на три основни групи избиратели – турците, циганите и пенсионерите и на практика очерта електоралната подкрепа за тройната коалиция. С една дума – ако пак тези ще избират, нищо по-различно от сега не ни чака. Това е.
Цялата политическа експозиция в парламента ревна като ужилена. Сакън! Той обиди народа ни. Той е екстремист. Той е анархист. Не, той е фашист. И т.н… А всъщност Бойко каза неща, които мнозина споделят помежду си в частни разговори. Костов и генерал Атанасов, например. Но Костов веднага заяви, че това не е изказване на политик. Ами така е. Бойко не е политик. И именно защото не е политик, хората така се литкат по него. Защото те, хората са сърбали попарата на българските политици повече от три петилетки. Които по стара традиция се равняват поне на щест. И си мечтаят да ги управлява някой, който не е политик. Който не владее изкуството да мисли едно, да говори друго, а да прави трето. Който има куража да събере тези три неща в едно. И дори да ги погледне в очите и да им каже: Много сте го закършили. На нищо не приличате. Бедни сте, болни сте, стари сте и на всичко отгоре сте и глупави. Това, че сте и грозни го показва всяко едно огледало. Само децата ви са хубави, но и тях скоро ще развалите.
Такава е истината. За има-няма половин век българската нация се развали като материал. Първоначално за това се погрижиха партизаните и славните им червени командири. Остригаха почти нула номер нацията откъм интелигенция и създадоха своя – работническо-селска. И така – бой, глад, стриганье – 45 години. После се преоблекоха, гепиха мангизите и започна другият тормоз. Глад, безработица, бандитизъм. И емиграция. Много емиграция. Която онзи ден седеше в Чикаго и слушаше човека, събрал най-много електорално доверие в последните две години. И той им каза чистосърдечно онова което мисли. Забрави да им каже само едно. Че колкото и кофти да е материалът в България, друг нямаме. И щем, не щем трябва да работим с този. Затова най-добре е да си го обичаме и повече да се грижим за него. Аз поне така правя с моя материал. И мисля, че резултатът е добър.