Честита Коледа от Дядо ви Иван

Той днес не празнува имения си ден. За него е Коледа. Защото предпочита нещата да са по старому. Така, както е било по времето на Бащицата. Така, както бе и в сезона на целувките. С надеждата, че така и ще бъде. Ние, от своя страна, също тачим традициите. И с добре отрепетирана сръчност се снишаваме в очакване бурята да ни отмине. Този път, обаче, не би. Дойде студът. Наваля ни снегът. Задуха леденият вятър. И точно преди тяхната Бъдни вечер и в зората на нашето Богоявление Дядо Иван пусна резето. В смисъл, врътна ни кранчето. С други думи – спря ни природния газ. И ние угаснахме. На места – буквално. След което започнахме да задаваме детински въпроси и наивно да приемаме детински отговори.

Медийното ни пространство забръмча и се изпълни с термини като “газоподаване”, “транзит”, “алтернативно гориво” и с географски наименования като Чирен, Ипекчи и Москва. Правителството ни се задейства и тутакси изготви антикризисна програма, която прилича повече на план-график за постепенно закриване на държавата. В същото време премиерът заливаше медиите със здрав, славянски оптимизъм, а президентът хукна да отваря закритите енергоблокове на АЕЦ Козлодуй. Като че ли ТЕЦ-овете ще работят на ток, а няма да го произвеждат и такситата ще минат на акумулатори. През това време Неохим за едната бройка щеше да се превърне в коледна пиратка и да допълни празничните фойерверки на Червения площад.
Целият български народ бе мобилизиран да пести ток, парно и топла вода. Специалисти се надприказваха, изчислявайки възможностите на газохранилището в Чирен да поддържа живота в онази 1/3 от България, която държавното ни ръководство счете за достойна да оцелее. Премиерът даже разговаря с Путин по телефона и с гордо достойнство прие съчувствията на руския си колега. Президентът разговаря с украинския държавен глава – Виктор Юзченко и изрази надежда за скорощно решаване на газовия спор между бившите съставни части на Съветския съюз. От всичко това на нас не ни стана по-добре. Отнякъде все пак се чу глас, че Русия, чрез дружеството си “Газпром” е нарушила едностранно договора си с България и ние търпим щети. Някой подхвърли, че ако оттам-насам е спряно газоподаването, крайно време е и оттук-натам да спре гъзоподаването. И някой да намери сили да обвини Дядо Иван в правонарушение, което най-общо може да се нарече деликт. Сиреч, нарушаване на гражданскоправни норми, вследствие което е причинена щета на изрядната страна. Уви. Ние чакаме Дядо Иван да се разбере с Богдан Хмелницки и да благоволи да ни пусне горивото. А ако не се разбере?!…
Има няколко въпроса, които не ми дават спокойствие. Те вероятно изглеждат съвсем риторично.
Защо до ден днешен никое българско правителство не направи нещо конкретно, за да осигури на българите алтернатива за снабдяване с природен газ и продължаваме да сме заложници на Дядо?

Не е ли ясно, че това, което се случва в момента е демонстрация на руската енергийна мощ, която се използва като оръжие в геополитическото съревнование между великите сили?

Защо всичко това се случи точно сега – в навечерието на старата Коледа, при студ и сняг, сковали Европа и само дни преди встъпването на новия американски президент в длъжност?

Къде е мястото на новата криза в Близкия Изток, напрежението около Чечения и Южна Осетия в този пъзел?

Някой спомня ли си все още президентските избори в Украйна, отравянето на Юзченко и руската реакция на разширяването на източния фланг на НАТО? И ако си спомня, дали приема безрезервно обвиненията към Украйна, че краде газ?

Не е ли ясно, че в конкретната ситуация държави като България са цивилни жертви в конфликта между големите, който е много по-мащабен от един газопровод?

След като членуваме в двете най-мощни съвременни политически и икономически структури и потърпевши заедно с нас са и други съюзни държави, защо българските държавници не насочиха цялата си енергия за активизиране на представителите на ЕС и НАТО, а чертаят кризисни планове и се молят страшното да ни отмине?

Докога ние самите ще търпим да ни управляват хора, които подписват договори като този с Газпром и заминават в чужбина, когато същият Газпром ни окачи на кука във фризера?

И накрая, не е ли ясно, че с Дядо Иван разговорите трябва да са на равна нога и без излишна гъвкавост в талията? При това, нека ги водим заедно със съюзниците си, като им дадем възможност да покажат на дело, че все още държат на нас.

Помните ли вица за “а вие защо биете негрите”? Сетих се за него, когато се запитах, защо напоследък обитателите на Кремъл изглеждат леко изнервени. И изведнъж прозрях, че откакто любимите на Дядо Иван негърчета не живеят в Чичо Томовата колиба, а се нанасят в Белия дом, той се чувства все по-самотен и му иде да си набие децата. Децата обаче се разбягаха. А ние се навираме в шамарите и после гледаме тъжно. Докога?