За форумите като свирка

Покрай дискусията за 68-а във в. “Новинар”, в която се набутах поради присъщата ми наивност и написах едни напълно искрени 60-тина реда, се оказах в центъра на десетки коментари. Това първо ме учуди, после ме уплаши, а сега ме кара сериозно да се замисля за каналите, по които тече и изтича обществената енергия у нас. Вероятно и не само у нас, защото форумите в интернет са измислени някъде другаде и вероятно с определена цел.

Направи ми впечатление, че покрай чисто емоционалните, откровено ругателните и нескрито авторекламните постинги имаше и немалко съдържателни. Имаше текстове, които, ако бях редактор на тиражно издание, бих пуснал върху хартия с голямо удоволствие. Онези, които пускат тиражните издания обаче си знаят работата и аз, естествено, не съм редактор. Затова и смислените текстове в коментарите след моя няма да получат широка гласност. А мислещите хора, които са ги написали, ще са отреагирали своята обществена енергия и ще си легнат с чувство за изпълнен дълг. Така цялата работа ще е свършена отначало докрай.
Всичко това много ми напомня онзи стар соцвиц за влака, парата и свирката, през която минава цялата пара. От една страна имаме енергия, от друга – нежелание тази енергия да промени каквото и да било. Какво правим? Пускаме енергията през свирката. Намаляваме напрежението, създаваме шум в системата и си караме по старому. Онези, които мислят различно от нас и което е най-опасно – мислят, получават своята доза гласност и демокрация, а онези, които не мислят, те и не обръщат внимание на свирката.
В един момент си зададох въпроса, какво ли би станало,     ако мислещите, знаещите, образованите и честните “форумци” можеха да добутат до немислещите, незнаещите и не особено честни управленци своите виждания за живота, вселената и всичко останало? Вероятно – катаклизъм. Или катарзис? Във всички случаи ще има трус. А ние, както чух днес по радиото, не сме, ама никак не сме готови за какъвто и да е трус. И Европа отново ни бие камбаната, да се подготвим за компенсирането на щети от природни бедствия, защото там хич ни нямало. Както ни няма и в мажоритарните избори. И в референдумите. И в местното самоуправление.
Във форумите обаче сме върхът. И най-вече по линията Балаганов – Паниковски с кардиналния въпрос “А ти кой си?!”. Не дай си боже някой да каже нещо смислено. Веднага му скачат с кардиналния въпрос и оттам-нататък разговорът става като при класиците. В продължението смисълът изтича през свирката и обществената енергия е овладяна.
А ни е нужна обществена дискусия по въпроса за мажоритарния вот в парламентарните и местните избори. По въпроса за местното самоуправление, общинската полиция, градския шериф и циганските гета. По въпроса за свободното време на децата ни, наркопласьорите и насилието в училище. По въпроса за задължителното застраховане на недвижимото имущество. Така де! Ако ще пускаме енергията си през сквирката, поне да се опитаме да сътворим мелодия. Пък после ще й търсим и слушатели.