Nation? No, imitation.

В онези години, когато много рядко и малцина ходеха в задгранични командировки и специализации, един наш интелигент попаднал в Западна Европа. Вероятно не е бил имунизиран срещу вирусите на порока, защото още на втората вечер безпаметно паднал в лапите му. До злополучния миг на сексуално откровение никой не знае какво и колко е консумирал, но напълно закономерно в малките часове нашенецът се озовал на една от онези улици, които предлагат изобилие от еротика. Харесал си млада, висока и стройна мулатка и още в таксито започнал да я разопакова. В един момент стреснато се отдръпнал и разтревожено запитал: “Woman?”. “Девойката” закачливо го погледнала и с неподправена искреност отговорила: “No. Imitation.”.
Нашият е бил ранен в сърцето не заради самата имитация. В тогавашната ни действителност имитацията бе основен метод за оцеляване. Ние, обаче, наивно вярвахме, че на Запад тя е недопустима. Знаехме, че преди да започнем да строим социализъм тя направо си е била грях. Някогашните еснафи са наказвали безжалостно всеки занаятчия, който е дръзвал да измами клиент или да имитира качество, марка или стил. И са му резвали квитанцията. Милите! Ако бяха живи, сега щяха да са хайдути или емигранти. Защото срещу тях ще е мнозинството от потомците им. Онези, за които имитацията е начин на съществуване.
Конкретният повод за тези редове е таксиметров. Само за миг проявих небрежност и веднага паднах жертва на поредния имитатор. Седнах в такси, което носеше на вратите си големите букви ОК. Заговорихме се с шофьора и едва пред дома си осъзнах, че колата не е на “ОК Супертранс”, а е на “ОК Супершанс”. Сини букви, същият шрифт и ТРОЙНА ТАРИФА. Оригиналът вози на 0.49 лв., имитаторът – на 1,49 лв. По принципа “сам съм си виновен” платих като поп и реших да си избия парите, като ви разкажа всичко тгова.
Но има и още една причина. Тя е в имитацията на живот, която обитаваме. Имитираме трудолюбие, доброжелателност и гостоприемство. Имитираме принципност, демокрация и отговорност. Изимитирахме всичко, което бе нужно, за да ни приемат в ЕС. Сега се вижда, че дълго време сме имитирали етническа толерантност. През октомври ще стане съмсем ясно, че само имитираме децентрализация и регионална политика, а малко по-късно ще лъсне и имитацията на плоския данък. Наскоро един от световните ни шампиони пък се опита да изимитира морал. Имитация е целият ни живот – семейният, общественият, културният. Имитация е правото ни свободен избор, който всъщност извършват неколцина партийни лидери. Имитация е охраната на здравето, живота и собствеността ни. Имитация е образованието на децата ни. Ние постепенно се превръщаме в имитация на нация. И знаете ли защо? Все си мисля, че една от основните причини е в повсеместното и безжалостно унищожаване на ярките личности. Колективното безволие, имитиращо колективна воля превръща имитаторите в доминатори. И ако едно време се утешавахме с максимата: “Ние ги лъжем, че им работим. Те ни лъжат, че ни плащат”, днес всяко утешение ще е предателство срещу децата ни. Защото те няма да ни простят, че сме оставили на тях въвеждането на мажоритарните избори за всички представителни органи на власт, когато сме могли да го свършим сами. И да вгорчим живота на имитаторите. Защото имитацията има много лица, а отговорността – винаги едно и конкретно.