Добре дошли!

Този блог ми дойде като катаджия иззад храстите при Сливенските минерални бани. Не искам и да мисля каква ще ми е глобата. Поднесе ми го моят стар приятел и вестникарски колега Пламен Даракчиев (онзи, който навремето взе лично участие в създаването на демократичната българска опозиция), комуто изпратих един публицистичен текст за споделяне. Исках да го види и ако го хареса, да го сложи в своя блог. той, обаче, взе, че конструира мой. При това – без да ме пита. Сега му давам публично своето съгласие и изразявам все по този начин и своята благодарност. Защото иначе кой знае кога щях да събера кураж за този скок в тъмното. Не забравяйте все пак, че за моето поколение Мрежата е като черна дупка. И сега ще трябва да се опитам да пълня тази дупка с моите светли мисли…Все още съм стреснат и ще ви се представя подробно след няколко дни. Плюс това съм суетен и трябва да потърся снимка, от която после да не мее срам.

Искам да бъда честен с вас от самото начало и затова няма да променям хронологията на събитията. Този текст ще следва онзи, който изпратих на Пламен. Вярвам, че това няма да ви разконцентрира

Ще ми трябват няколко дни, за да се науча да вкарвам в блога си нещата, които вече съм написал и искам да споделя с вас. Едно от първите ще е вероятно предговорът на книгата ми за „Щурците“, която скоро ще излезе от печатницата. Другите са вероятно антрефилетата ми в сп. „Столична община“, чийто редактор съм. Има и други неща. Времето е пред нас.