Платени уроци

Това, че блогът ми няма да промени България, Вселената и всичко останало, е повече от ясно. Вие, обаче, можете да извлечете определена полза за себе си. Защото уникалната ми способност да се навирам между шамарите и безропотно да си изяждам цялата порция е пример – предупреждение. Четете и не правете като мен. Това може да ви спести сериозен набор от неприятности. Като инфекцията, която ми лепнаха при една от операциите, за да мога да си умра куц и с болки.
Човек се учи от опита си. И този опит обикновено се плаща. Затова и се помни. Неслучайно градският мъдрец е формулирал максимата, че газеният веднъж дори и на еднопосочна улица в двете страни се оглежда. Затова не отминавайте снизходително битовите ми откровения. Те могат да ви спестят пари, нерви и здраве, които аз съм похарчил и за вас.

Един от платените ми уроци е свързан с таксиметровите превози. Никога не сядайте лекомислено в такси, преди да сте погледнали внимателно лепенката с тарифата, на която вози. Защото обикновено тя не лъже. Може вместо 0.59 лв. за километър там да е написано 05.90 лв. и зрителната измама да ви набута десетократно. Точно това ми случи с едно ОК-такси. Само че едва в края на пътуването разбрах, че това не е “ОК Супертранс”, а е “ОК Супершанс” и тарифата му е точно десет пъти по-висока. Платих и запомних урока. Ползвайте го безплатно.

Друг урок ми продадоха в Пощенска банка. Преди две години ликвидирах всичките си кредити и кредитни карти и комасирах дълговете си в един – в ДСК. Минах по разните банки, писах молби, превеждахме пари и занулих навсякъде. Поне аз така си мислех. Допреди няколко дни, когато мил момичешки гласец ме уведоми, че кредитът ми към Пощенска банка не се обслужва. Вцепених се. Обля ме студена пот. Сърцето ми подскочи няколко пъти и спря. Слава богу – за кратко. Обадих се веднага в ДСК и помолик кредитната инспекторка да потърси в досието ми всички документи, свързани с изплащането на задълженията ми към други кредитни институции. Тя рагира професионално и след няколко дни ми звънна, за да ми каже, че документите са там и може да ми даде копия. Взех копията и влязох триумфално в един от салоните на Пощенска банка. Обясних причината за посещението си и зачаках извинение за причинените ми тревоги. Не го дочаках. Вместо извинение получих изчерпателно обяснение за причината, поради която разводът ми с тази банка не се е сътоял. Ако това бяха жени, а не банки, сега щях да съм двуженец. При това – без да знам. Цялата работа била там, че служителката Николова (в горния клон на “Дондуков” се кълнат, че такава служителка не е работила при тях), чието име фигурира върху документа, с който ликвидирам кредитните си карти, не ме уведомила, че трябва да напиша молба и за предсрочно погасяване на кредита си по програмата за енергийна ефективност. Този кредит наистина ми свърши добра работа, защото с него си взех дограмата с отстъпка. Лошото е, че никой не ме предупреди за риска, който поемам, внасяйки цялата сума по него и мислейки, че по този начин съм погасил задължението си. Ако вместо банката кредитор ми беше кварталният лихвар Коце Синджира, с плащането на цялата сума и удрянето на ръцете, отношенията ни щяха да бъдат ликвидирани. Още повече парите, които получи банката бяха онези, които сама си поиска с документ, огласяващ дълга ми към нея. Правилата обаче били други, а въпросната Николова не намерила за нужно да ме уведоми и да ме помоли да напиша молба за предсрочно погасяване, както ме помоли да напиша молба за ликвидиране на кредитните си карти. В резултат на цялата тази галимация аз съм дал на Пощенска банка една сума, от която тя всеки месеце си теглела пари по погасителния план на кредита ми. С всички законни лихви! И без аз да знам това. На въпроса ми, след като тази сума е стояла при тях, тя самата не е ли трупала лихви, отговорът бе НЕ. Браво бе, банкери! Аферим! Сега отново съм длъжник на Пощенска банка. И имам погасителен план за следващите шест месеца. Блазе ми.
В Римското право май имаше един принцип, че който не плаща както трябва, плаща два пъти. Или нещо подобно. Мисълта ми е, че древните римляни са били умни хора. Ако и вие сте умни, не правете като мен. И не се предоверявайте на милите и усмихнати служители на банково-кредитните институции. Както в хазарта, така и в живота банката винаги печели.

Я изЧЕЗнете!

Не зная, дали съименникът ми по фамилия (не сме роднини) Яне разполага със сериозни доказателства за далаверите, които периодично огласява. Не съм сигурен, че маркираните от него мушмороци ще получат справедливо възмездие. Не виждам правосъдната ни система да се е задействала ефективно и строги магистрати да са притиснали крадльовците в ъгъла на полагащата им се по право килия. В едно обаче му вярвам безрезервно и мисля, че е крайно време да наръсим електрохлебарките с ДДТ. Убеден съм в това въз основа на личния си потребителски опит.

Откак в Западна България енергоразпределителната система премина в ръцете на братята чехи, ние, столичани си припомнихме зората на прехода и вълнуващите по онова време дискотечни ефекти. През последните няколко месеца токът в къщи спира многократно, хаотично и за различни периоди от време. Независимо от това сметките идват редовно, а изравняванията са все по-тревожни за консуматора. В други части на България потребители се оплакват от намалено или увеличено напрежение в мрежата и повредени вследствие на това електроуреди.

Никога не съм бил евроскептик, но напоследък започвам да примигвам тревожно, когато науча, че някоя централноевропейска фирма проявава интерес към даден отрасъл в упоената ни икономика. Особено, ако този отрасъл има отношение към всекидневния ми бит. Опитът, който натрупахме със “Софийска вода”, БТК, ЧЕЗ и разни други е меко казано тревожен. А в навечерието на сериозната криза – симптоматичен. Ние, обикновените данъкоплатци и потребители на комунални услуги ще се превърнем в храна за старите капиталистически или младите постсоциалистически европейски акули. Особено в контекста на уморена от безхаберието ни Европа.

В този момент се питам, какво прави европейската ни комисарка, която би трябвало да е ангел-пазител на интересите на потребителите. Защо тя, авторитетната европейска чиновничка не дръпне ушите на разпищолилите се чехи, австрийци и други електроразпределителни безхаберници? Защо Шушулов, Димитров и разни други отговорни другари допускат бившите къмпингджии от Южното Черноморие да контролират шалтера на нашия бит?

И не ме питайте, за кого ще гласувам. Ще гласувам за онзи, който прекрати това безобразие. Както и безобразието с Пощенска банка, която пази данните на клиентите, които са се издължили и са прекратили отношенията си с нея, за да може след време отново да им вдигне кръвното и ако мине номерът, да гепи нещо допълнително. Я изчезнете!

СДС и домашното насилие

След днешното решение на Националния съвет на СДС за изборна коалиция с ДСБ изведнъж ми светна на какво ми прилича символът на демократичните промени в България. На изтерзана женица, която многократно е бита, обиждана и напускана от мъжа си. Която се чувства самотна и нещастна и се страхува да промени живота си. Отвреме-навреме тя прави измъчени опити да се еманципира от насилника и да вземе живота в ръцете си. Силиците й обаче не стигат. Тя страда мълчаливо и се надява децата й да не разберат в какво унижение прекарва дните си. Събира си багажа и после отново го връща в семейния гардероб. Изтрива сълзите с опакото на дланта си и се завръща кротка и примирена в обруганото семейно гнездо…
А май имаше гореща телефонна линия за пострадали от домашно насилие?

Педя човек, лакет байряк

Навръх националния ни празник свободата огря и ГКПП Капитан Андреево. Българските тираджии си отдъхнаха, турските – също. Временната забрана за преминаване бе свалена, а знамената – издигнати. Ако не се сещате за кои знамена иде реч, си припомнете старите балкански нрави и стремежа на всеки един от съседите в района да е по – по – най от останалите. От вчера по развети байряци България безспорно печели поредната балканиада. Прессъобщението на МДААР е недвусмислено.

Знамената с размери 9 х 15 метра от днес се веят на новите 42-метрови пилони, изградени по проект на Мининстерството на държавната администрация и административната реформа. Това са най-високите поставяни в България пилони, като височината им се равнява приблизително на 13-етажна сграда. Изпълнителите на проекта обясниха, че всеки пилон тежи над 9 тона, а в основите му са отлети 90 тона бетон. Всяко от знамената е шито от трима души в продължение на 1 ден, като за целта е използвано помещението на училищен салон заради големите мащаби на знамената. Всяка от звездите на европейския флаг е с височина 1 метър.

Сам по себе си фактът на ознаменяването на най-натоварения ни граничен пункт е позитивен. Нека се вижда отдалеч една от източните врати на Европейския съюз. Притесненията ми от цялата тази церемония са свързани с нейното несъответствие между юнашката показност и бедното ни положение. Питам се дали тези няколкостотин хиляди лева, похарчени от дребничкият ни напет министър, не биха могли да намерят по-рационално приложение в района на граничните ни пунктове? Питам се и дали излетият в основите на тези пилони бетон не би могъл да задоволи някоя наболяла социална потребност в граничната област? Питам се и точно в края на мандата на едно отиващо си завинаги правителство ли трябваше да се харчат толкова пари за байряци? Защото предстои, както разбираме от същото прессъобщение, издигането на подобни пилони и по други ГКПП-та. Сладки ще да са тези държавни поръчки. Стотици метри плат, прави тегели, тонове бетон, тонове желязо …

Байряците плющят, развявани от вятъра на носталгията. А под тях – мизерия, корупция и насилие. И един дребничък министър, изпъчен до едно девалвирало величество, опиянен от поредното си публично постижение в стил “всичката пара – през свирката”. Аферим!

Революцията изяжда децата си

Революцията изяжда децата си. Демокрацията – бащите си. Революцията изяжда децата си. Демокрацията – бащите си. Революцията изяжда децата си. Демокрацията – бащите си. Революцията изяжда децата си. Демокрацията – бащите си. Революцията изяжда децата си. Демокрацията – бащите си. Революцията изяжда децата си. Демокрацията – бащите си. Революцията …………..

Дописвайте вие. Знам, че можете. Имате си и форуми за това. Всичко, което бих написал под това заглавие може да бъде използвано срещу мен. Като несполучлив опит да оправдая безрадостното си настояще. Приемете го като тон за песен и пейте …
Не претендирам за авторство. Няма начин преди време някой да не го е казал. От вчера пулсираше в главата ми и трябваше да го изплюя. Особено след срещата с един поет, с една китара и с едни хора от паралелната вселена.

Ех, тази наша чувствителност!…

Пак ни обидиха. И отново тежката дума дойде от свой. И пак – откъм чужбина. Мине, не мине и на някой от нашите вземе, че му дойде до гуша и иде в странство да се навика като овчарче, видяло магарешките уши на цар Траян. И точно като в приказката сърдечният вопъл на страдалната българска душа се понася многогласно, разноезично и възторжено. След което край жълтите павета започват анализи, коментари, дебати… Егати!

Честита Коледа от Дядо ви Иван

Той днес не празнува имения си ден. За него е Коледа. Защото предпочита нещата да са по старому. Така, както е било по времето на Бащицата. Така, както бе и в сезона на целувките. С надеждата, че така и ще бъде. Ние, от своя страна, също тачим традициите. И с добре отрепетирана сръчност се снишаваме в очакване бурята да ни отмине. Този път, обаче, не би. Дойде студът. Наваля ни снегът. Задуха леденият вятър. И точно преди тяхната Бъдни вечер и в зората на нашето Богоявление Дядо Иван пусна резето. В смисъл, врътна ни кранчето. С други думи – спря ни природния газ. И ние угаснахме. На места – буквално. След което започнахме да задаваме детински въпроси и наивно да приемаме детински отговори.

Простете ми!

Моят приятел Пърси играе отвреме-навреме и ролята на моя външна съвест. Като външната памет на компютъра, която често се оказва по-важна от вътрешната. Та, Пърси дойде в къщи и ми каза, че трябва да се извиня. Аз първоначално не приех това предложение, защото съм убеден, че няма за какво да се извинявам. Не съм наклеветил никого. Не съм вгорчил ничий живот. Не съм провалил нечия кариера. Бил съм в списъците на офицера Безлов и той вероятно е взимал заплата за това, че е вебувал мен и неколцина подобни. Пърси обаче беше категоричен, че е без значение, какво съм правил или не съм правил. Самата ми принадлежност към структури, които са тровили живота на хората, е достатъчно основание да поискам прошка. Още повече, никой досега не го е направил.

Войната на таралежите

От малък си знам, че на Коледата най-хубавото й е очакването. Онези, изпълнени с трепет дни и нощи, когато предчувстваш магията на семейния празник. Надяваш се на чудеса и виждаш, как всички около теб някак си стават по-топли, по-усмихнати и по-внимателни към децата. Телевизионните програми се изпълват с любими стари филми, в които доброто винаги побеждава, а децата са обичани, приласкани и щастливи.

2001-а в БНР

Един от най-близките ми и отдавнашни приятели имаше в онези, детско-юношески години една своя много емблематична фраза: “Исках си го – направих си го.”. С нея той много категорично очертаваше периметъра на неприкосновеното си лично пространство, но и границите на отговорността за действията си. През годините тази фраза многократно съм повтарял и аз. Казвам я и сега, когато темата за вълненията през 2001 г. в Националното радио доби нова актуалност в светлината на досиетата.
Вероятно ще имам и други поводи да обяснявам едни или други свои постъпки. Животът ми е пълен с недоразумения. Още в самото начало, обаче, ви казвам: това не е опит за оправдание. Нямам за какво да се оправдавам. И досието ми няма нищо общо с онази история. През февруари 2001 г. получих шанс да пристъпя прага на Старата къща и се възползвах от него. Исках си го – направих си го. И после си платих. С лихвите!